Галадон погледна към библиотеката. На мястото на изпепеления рафт имаше черен белег, няколко овъглени книги продължаваха да се валят по пода.
— Да пробваме ли с нещо друго? — попита Раоден.
Галадон изсумтя.
— Стига да не е намесен огън.
Принцът кимна и започна да рисува Аше. Свърши двойната правоъгълна форма и добави линия за Бездната. След това отстъпи назад, чакайки с нетърпение.
Аонът започна да сияе. Светлината се разпространи от крайбрежната ивица и продължи през останалите части, като пламък през масло. Линиите станаха първо червени, а после яркобели, подобно на разтопен метал.
Цветът се стабилизира и обсипа мястото с мека светлина.
— Суле, работи — прошепна Галадон. — Долокен, ти наистина успя!
Раоден кимна развълнувано. Приближи се колебливо до аона и го докосна. Не усещаше топлина, точно както твърдяха книгите. Но нещо не беше наред.
— Не е достатъчно ярък — установи той.
— Откъде си сигурен? — попита Галадон. — За първи път виждаш някой аон да проработи.
Раоден поклати глава.
— Чел съм достатъчно. Аон Аше с тези размери би трябвало да е достатъчно силен, за да освети цялата библиотека, а този е като фенер.
Той посегна и чукна аона в центъра. Сиянието намаля и линиите започнаха да изчезват постепенно, сякаш някакъв невидим пръст ги триеше. Раоден нарисува нов символ, като този път включи всички модификатори за мощ, които знаеше. Когато аонът се стабилизира, той бе малко по-ярък от предишния, но пак не беше достатъчно мощен.
— Нещо все още не е наред — заключи Раоден. — Този трябваше да е толкова ярък, че да не можем да гледаме към него.
— Мислиш ли, че линията на Бездната е грешна? — попита Галадон.
— Не. Тя очевидно бе основна част от проблема. Сега аондор работи, но мощта й е намалена. Явно има още нещо, може би друга линия, която трябва да добавим.
Галадон погледна ръцете си. Дори през тъмната кожа бе лесно да се забележат черните елантриски петна.
— Суле, пробвай с лекуващ символ.
Раоден кимна и начерта аона Йен във въздуха. Добави модификация, указваща тялото на Галадон като цел, и трите черти за усилване на мощта. Завърши с дребната линия на Бездната. Аонът примигна за кратко и изчезна.
— Усети ли нещо? — попита Раоден.
Дуладелецът поклати глава. След това повдигна ръката си, за да огледа едно охлузване на лакътя, което бе получил предишния ден при подхлъзване на нивата. Нищо не бе се променило.
— Суле, болката си стои — разочарова се Галадон. — И сърцето ми не бие.
— Този аон не се държеше нормално — изтъкна Раоден. — Изчезна като предишните, от времето, когато не знаехме за линията на Бездната. Дор не можа да намери цел за енергията си.
— Тогава за какво ни е, суле. — В гласа на Галадон се долавяше горчилка и раздразнение. — Пак ще изгнием в този град.
Раоден го потупа успокоително по рамото.
— Не е безполезно, Галадон. Разполагаме с мощта на елантрисците. Не всичко работи, но може би не сме експериментирали достатъчно. Помисли си! Това е силата, която даваше красота на Елантрис и хранеше цял Арелон. Не губи надежда, когато сме толкова близо.
Галадон го погледна и се усмихна тъжно.
— Никой не може да се предаде, когато си наоколо, суле. Ти упорито отказваш да оставиш хората да се отчаят.
Започнаха да опитват с други аони и стана очевидно, че нещо блокира дор. Успяха да накарат няколко листа да се издигнат във въздуха, но не и цяла книга.
Направиха една от стените синя и после й върнаха обратно цвета, а Раоден успя да превърне куп въглени в няколко зърна царевица. Резултатите бяха окуражаващи, но много аони не работеха изцяло.
Всеки символ, който бе насочен към тях, проблясваше и изгасваше без ефект. Дрехите им търпяха промяна, но не и плътта. Раоден дори отчупи парче нокът и опита да го накара да се издигне във въздуха, но се провали напълно. Всичко клонеше към теорията, която бе изказал по-рано.
— Галадон, телата ни са замръзнали насред промяната — каза той, гледайки как един лист хартия се носи край него и после избухва в пламъци. Явно свързването на аоните работеше. — Шаод не е приключил с нас. Това, което не позволява на аоните да достигнат пълната си мощ, ни спира да се превърнем в истински елантрисци. Очевидно, докато трансформацията не завърши, аоните няма да имат ефект върху нас.
— Все пак не мога да си обясня първата експлозия, суле — каза Галадон, докато упражняваше Аше. Той знаеше само няколко аона и му беше трудно да ги рисува прецизно с дебелите си пръсти. Докато говореше, направи лека грешка и символът изчезна. Дуладелецът се намръщи и доразви въпроса си. — Беше твърде мощна. Защо нищо останало не действа така?