— Не съм сигурен — отвърна Раоден. Преди малко бе пробвал с известно колебание да нарисува Ехе със същите модификатори, създавайки сложната руна, която предизвика огнената колона. Вместо нея обаче, аонът бе произвел пламък колкото да затопли чаша чай. Подозираше, че първата експлозия е свързана с изтичането на дор… проява на дълго жадуваното освобождаване. — Може би е имало някакво натрупване на дор — предположи той. — Като газ, затворен в пещера. Първият аон, който нарисувах, е източил този резерв.
Галадон сви рамене. Имаше твърде много неща, които не разбираха. Раоден спря за миг и погледна една от книгите. Беше му хрумнала идея.
Отиде при рафта за аондор и взе един том, който бе пълен с диаграми на аони. Галадон го последва с кисело изражение и надникна над рамото му към избраната страница. Аонът беше изключително сложен. Раоден направи няколко стъпки встрани, докато го завърши, защото модификациите и добавките се разпростираха далеч извън основата. Ръката му се схвана, а конструкцията увисна като стена от светещи линии. Тя започна да свети, след което се разкриви и се уви около Раоден.
Галадон извика, изненадан от яркия блясък.
След секунди светлината изчезна. Раоден позна по смаяното изражение на приятеля си, че е успял.
— Суле… ти го направи! Излекува се!
— Уви, не съм — поклати глава Раоден. — Това е само илюзия. Виж. — Той протегна ръцете си, по които все още имаше черни петна. Но лицето му беше различно. Пристъпи напред и се огледа в полираната повърхност на една полица.
Отражението му показваше непознати черти. Наистина нямаше петна, но нямаше и нищо общо с истинското му лице отпреди шаод.
— Илюзия ли? — не разбра Галадон.
Раоден кимна.
— Започва с аона Шао, но има толкова много добавки, че основата е почти без значение.
— Но нали не трябва да ти въздейства? Нали определихме, че аоните не действат на елантрисци?
— Така е — каза Раоден и се завъртя. — Насочен е към ризата ми. Илюзията е като дреха, само покрива кожата ми, без да променя нищо.
— Тогава за какво ни е?
Раоден се усмихна.
— Това ще ни помогне да се измъкнем от Елантрис, приятелю.
— Защо се забави толкова?
— Не можах да открия Дух, милейди — обясни Аше, влитайки през прозореца на каретата й. — Оставих съобщението на господин Галадон. След това отидох да нагледам крал Телрий.
Сарене потупа бузата си раздразнено.
— И какво прави той?
— Галадон или кралят, милейди?
— Кралят.
— Негово величество е зает да се излежава в двореца си, докато аристократите чакат отвън — съобщи сеонът с неодобрителен тон. — Мисля, че най-сериозното му оплакване е, че в двореца не са останали достатъчно млади жени.
— Сменихме един идиот с друг — поклати глава Сарене. — Този как е успял да натрупа такова богатство, че да стане херцог?
— Не е, милейди — осведоми я Аше. — Брат му е свършил повечето работа. Телрий е наследил парите след смъртта му.
Сарене въздъхна и се облегна назад, защото каретата хлътна в дупка.
— Хратен там ли е?
— Ходи често, милейди. Май посещава краля всеки ден.
— Какво чакат? — попита раздразнено Сарене. — Защо Телрий просто не се покръства?
— Никой не знае, милейди.
Сарене се намръщи. Продължаващата игра я объркваше. Знаеше се, че Телрий посещава деретските литургии, нямаше нужда да се прави на консервативен корат.
— Още ли няма новини за предполагаемата прокламация на гьорна? — попита тя с трепет.
— Не, милейди — долетя благословеният отговор. Според слуховете Хратен готвеше декрет за задължителното покръстване на всеки в Арелон, иначе го заплашваше затвор. Търговците се опитваха да запазят спокойствие и бяха отворили пролетния пазар, но целият град трепереше от нервно напрежение.
Сарене си представяше ясно бъдещето. Скоро вирнът щеше да прати армия от жреци в Арелон, последвани от монасите воини. Телрий щеше да е симпатизант, после вярващ, а накрая просто пионка. След няколко години Арелон нямаше да е деретска държава, а част от самия Фьорден.
Щом декретът на Хратен бъдеше приет, той щеше да арестува Сарене и сподвижниците й, без да губи време. Щеше да ги хвърли в затвора и най-вероятно да ги екзекутира не след дълго. Тогава вече никой нямаше да се опълчи на Фьорден. Целият цивилизован свят щеше да коленичи пред вирна и да изпълни мечтата му за старата империя.
И въпреки това нейните съюзници само обсъждаха и спореха. Никой не вярваше, че Телрий наистина ще подпише документ за покръстване. Подобни вандалщини не се случваха в техния свят. Арелон беше миролюбиво кралство. Дори така наречените бунтове преди десет години не бяха толкова жестоки, ако човек не беше елантрисец. Приятелите й искаха да действат внимателно. Предпазливостта им беше разбираема и дори похвална, но моментът не бе подходящ. Радваше се, че днес може да потренира фехтовка. Имаше нужда да освободи агресията си.