Каретата спря пред имението на Роял сякаш в отговор на мислите й. След като Телрий се бе нанесъл в двореца, жените бяха преместили тренировките си в градините на стария херцог. Времето беше топло, духаше лек ветрец, пролетта бе решила да се задържи, а Роял ги приемаше радушно.
Сарене бе изненадана, че жените настояха да продължат с тренировките. Дамите бяха показали упорство. Срещаха се през ден от цял месец. Явно не само Сарене имаше нужда да освободи раздразнението си с меч.
Тя слезе от каретата облечена с обичайния си гащеризон и с новата перука. Докато заобикаляше къщата, чу дрънченето на мечовете отзад. Сенчестият павилион с дървен под бе чудесен за провеждане на тренировки. Повечето жени вече бяха дошли и поздравиха Сарене с усмивки и реверанси. Още не можеха да повярват, че се е завърнала от Елантрис. Сега я гледаха с още повече страхопочитание отпреди. Тя кимна учтиво и дружелюбно. Харесваше тези жени, макар че никога нямаше да бъде една от тях.
Като ги видя, си припомни странното чувство на загуба, което бе изпитала при излизането си от Елантрис. Не беше само заради Дух. Там бе единственото място, където се чувстваше безусловно приета. Не бе принцеса, а нещо повече — член на общност, където всеки индивид бе важен. Изпитваше топлота към тези окаяни, кльощави елантрисци, желание да я приемат в живота си и да й дадат част от себе си.
Там, в центъра на най-прокълнатия град в света, Дух бе изградил общество, което изразяваше коратските учения. Църквата проповядваше, че единението е благословено; беше истинска ирония, че единствените хора, които практикуваха тези идеали, бяха прокълнатите. Сарене поклати глава и започна да разгрява със замахвания. През целия си съзнателен живот бе търсила приемане и любов. Когато най-сетне бе намерила и двете, ги бе изоставила.
Не беше сигурна колко време се е упражнявала. Изпълняваше формите лесно, щом приключи с разгряването. Мислите й се въртяха около Елантрис, Доми, чувствата й и неразгадаемите иронии на живота. Изпоти се здраво, преди да осъзнае, че останалите жени са спрели тренировката. Сарене се огледа изненадано. Всички се бяха скупчили в единия край на павилиона и си говореха, гледайки нещо, което тя не виждаше. Тя се приближи любопитно, докато височината не й позволи да види обекта на вниманието им. Мъж.
Беше облечен в скъпи дрехи от синя и зелена коприна и носеше шапка с перо. Имаше светлокафява кожа на дуладелски аристократ — не толкова тъмна, като на Шуден, но по-мургава от на Сарене. Кръглото лице с щастливи черти излъчваше безгрижие. Имаше вид на конте. Истински дуладелец. Тъмнокожият слуга до него беше едър и як, като повечето представители на простолюдието. Не беше виждала нито един от двамата преди.
— Какво става тук? — попита Сарене.
— Името му е Калу, милейди — обясни Аше, долитайки до нея. — Пристигна преди малко. Явно е един от малкото републиканци, които са избегнали миналогодишните кланета. Крил се е в Южен Арелон доскоро, но чул, че крал Ядон предлага за продан титлата на барон Едан.
Сарене се намръщи, нещо в човека я притесняваше. Жените избухнаха внезапно в смях при един от коментарите му, кикотеха се така свободно, сякаш той беше отколешен член на двора. Когато се успокоиха, дуладелецът я забеляза.
— Охо! — Калу се поклони тържествено. — Това трябва да е принцеса Сарене. Казват, че сте най-прекрасната жена в цял Опелон.
— Не трябва да вярвате на всичко, което разправят хората, милорд — отвърна спокойно Сарене.
— Така е — съгласи се той и я погледна в очите. — Само на истината.
Сарене усети, че се изчервява, въпреки че не искаше. Не харесваше мъже, които я смущаваха.
— Боя се, че ни изненадахте, милорд. — Тя го изгледа с присвити очи. — Ние се упражняваме доста усърдно и не можем да ви посрещнем като истински дами.
— Извинявам се за внезапната си поява, ваше височество — поклони се учтиво Калу. Въпреки любезните думи явно не се притесняваше, че се е натрапил на частната сбирка. — Щом пристигнах в този величествен град, реших да изкажа почитанията си в двореца, но ми обясниха, че трябва да чакам цяла седмица, за да получа аудиенция при краля. Записах се в списъка и после кочияшът ми ме разходи наоколо. Чувал съм за прочутия херцог Роял и реших да го посетя. Колко се изненадах, когато открих толкова много хубавици в неговата градина!