Сарене изсумтя, готова да каже нещо рязко, но коментарът й бе прекъснат от появата на херцог Роял.
Явно старецът най-сетне бе разбрал, че имението му е нападнато от наглия дуладелец. Калу направи още един от глупавите си поклони и размаха широкополата си шапка. След това започна да хвали херцога и да изтъква каква чест е да се запознае с толкова уважавана личност.
— Не ми харесва — каза тихо Сарене на Аше.
— Разбираемо, милейди. Никога не сте се разбирали с дуладелските аристократи.
— Не е само това — настоя тя. — В него има нещо фалшиво. Няма акцент.
— Повечето републиканци говорят свободно аонски, особено ако живеят край границата. Срещал съм неколцина дуладелци, които нямат никакъв акцент.
Сарене се намръщи. Докато гледаше представлението на мъжа, осъзна какво я дразни.
Калу беше твърде стереотипен. Точно както описваха дуладелските аристократи — глуповато високомерни, кичозно облечени, с превзети маниери и абсолютно повърхностни. Този Калу беше клише, нещо, което не съществува реално. Истинско олицетворение на идеализиран дуладелски благородник.
Калу свърши с представянето си и започна да разказва драматично как е пристигнал. Роял го изслуша с усмивка. Херцогът беше търгувал с доста дуладелци и знаеше, че най-добрият начин да се оправиш с тях е да се усмихваш и да кимаш често. Една от жените подаде чаша на Калу. Той се усмихна и пресуши виното на един дъх, без да прекъсва тирадата си, като не спираше и да жестикулира. Дуладелците не говореха само с уста, а използваха целите си тела, когато разказваха нещо. Коприните и перата се мятаха, докато обясняваше колко е изненадан от смъртта на крал Ядон и възцаряването на новия владетел.
— Може би милорд ще се присъедини към нас — прекъсна го Сарене, което беше единственият начин да се включиш в дуладелски разговор.
Калу примигна изненадано.
— Да се включа ли? — попита той колебливо. Сарене усети как маската му се плъзва за миг, докато се ориентира. Беше все по-сигурна, че този човек не е такъв, за какъвто се представя. За щастие тъкмо й бе хрумнал начин да го провери.
— Разбира се, милорд — каза тя. — Дуладелските граждани са едни от най-известните фехтовачи на света. Даже са по-добри от джадорците. Сигурна съм, че дамите ще бъдат заинтригувани да видят един истински майстор.
— Благодарен съм за великодушното предложение, ваше височество — започна да шикалкави Калу, — но не съм подходящо облечен…
— Да направим един бърз двубой, милорд — настоя Сарене и извади двата си най-хубави сира. Тези без предпазители и добре наточени. Тя размаха единия майсторски във въздуха и се усмихна на дуладелеца.
— Добре — съгласи се внезапно мъжът и хвърли настрани шапката си. — Един бърз двубой, тогава.
Сарене се опита да прецени дали блъфира. Нямаше намерение да се бие наистина с него; иначе нямаше да избере опасните остриета. Замисли се за момент, после сви рамене и му подхвърли едното оръжие. Ако блъфираше, щеше да го разкрие по много срамен и болезнен начин.
— Добре — кимна тя и нападна.
Калу отстъпи назад и се завъртя покрай стъписания херцог, докато парираше ударите й. Жените изпискаха стреснато, когато Сарене мина през тях, размахвайки меча си срещу наглия дуладелец. Скоро излязоха на светло, зарязвайки дървения подиум и минавайки на меката трева.
Жените бяха шокирани от непривичната битка, но не изпускаха нито удар. Сарене виждаше как я следват, докато с Калу се въртяха из равния двор в средата на градините.
Дуладелецът бе изненадващо добър, но не беше майстор. През повечето време само отбиваше атаките й, очевидно бе способен само да се защитава. Ако наистина бе аристократ, сигурно бе от най-слабите фехтовачи.
Сарене познаваше няколко негови съграждани, които бяха по-слаби от нея, но обикновено трима от четирима дуладелци я биеха.
Калу заряза престорената си апатия и се концентрира единствено върху усилията да се предпази Сарене да не го посече. Движеха се из целия двор и мъжът отстъпваше при всеки сблъсък. Изненада се, когато от тревата стъпи на тухла, бяха стигнали до фонтана в центъра на градините.
Сарене нападна още по-устремно. Изтика го, докато бедрото му не опря в самия шадраван. Вече нямаше къде да отстъпва, поне така си мислеше тя. Остана изненадана, когато дуладелецът скочи във водата. Той вдигна облак от пръски с крак и отскочи към дясната й страна.
Сирът на Сарене порна водата, докато противникът й минаваше покрай нея.
Тя усети как острието й пронизва нещо меко и благородникът издаде тих, почти недоловим писък. Сарене се завъртя да удари отново, но видя, че Калу е паднал на колене и е забил острието си в меката земя. Той й подаде яркожълто цвете.