— Къде ще отидем?
Галадон сви рамене.
— Избери си къща, суле. Има голям шанс да е необитаема.
Предишната вечер бяха спали в една изоставена постройка, но сега Раоден се присети за нещо.
— Галадон, ти къде живееш?
— В Дуладел — отвърна незабавно мъжът.
— Говоря за сега.
Галадон се замисли и го погледна несигурно. След това сви рамене и му махна да го последва по нестабилното стълбище.
— Ела.
— Книги! — възкликна развълнувано Раоден.
— Не трябваше да те водя тук — измърмори Галадон. — Сега никога няма да се отърва от теб.
Галадон го бе довел в нещо, което приличаше на изоставена изба, но всъщност бе доста различно. Тук въздухът бе по-сух, въпреки че бе под земята, а и беше по-хладно. Галадон извади фенер от една ниша и го запали с кремък и желязо, сякаш за да разсее предишните опасения за огъня. Светлината разкри изненадваща гледка.
Приличаше на кабинет на книжовник. По стените бяха нарисувани аони — мистичните древни знаци на аонския език, и имаше няколко рафта с книги.
— Как откри това място? — попита нетърпеливо Раоден.
— Случайно се натъкнах — сви рамене Галадон.
— Всички тези книги… — Раоден взе една от полицата. Беше малко мухлясала, но се четеше нормално. — Галадон, това може да ни научи на тайните на аоните! Замислял ли си се?
— Аоните ли?
— Магията на Елантрис. Казват, че преди реод елантрисците са създавали могъщи магии, като просто рисували аони.
— О, говориш за това ли? — Едрият тъмнокож мъж вдигна ръце.
Започна да очертава символ във въздуха, аона Део, и пръстът му остави светеща следа.
Раоден се опули и книгата падна от изтръпналите му пръсти. Аоните. Според историята само елантрисците можеха да отключват тяхната сила. Могъществото им уж беше изчезнало заедно с падението на Елантрис.
Галадон се усмихна през блестящия символ, който висеше във въздуха между тях.
— Милостиви Доми — възкликна Сарене. — Този откъде се взе?
Гьорнът крачеше през тронната зала с характерната за ранга си арогантност. Носеше кървавочервената броня на деретски върховен жрец, а екстравагантното алено наметало се развяваше зад него, но поне нямаше оръжие.
Костюмът имаше за цел да впечатлява и въпреки мнението на Сарене за гьорните вършеше работа. Разбира се, беше предимно декоративен. Дори във военизираното общество на Фьорден малцина можеха да се разхождат така свободно, облечени с цяла кована броня. Металът вероятно беше тънък и лек и в битка нямаше да е от особена полза.
Гьорнът мина покрай нея, без да й обърне внимание, съсредоточен върху краля. Беше млад за подобен ранг, някъде в началото на четирийсетте, и в подрязаната му черна коса почти нямаше следи от сиво.
— Нали знаехте, че в Елантрис има дерети, милейди. — Аше висеше както обикновено около нея, един от двата присъстващи сеона. — Защо се изненадвате от присъствието на фьорденски жрец.
— Това е истински гьорн, Аше. В цялата империя Фьорден са само двайсет. В Кае има някакъв процент вярващи, но не чак толкова, че да заслужават посещение от върховен жрец. Гьорните са крайно натоварени.
Сарене гледаше как мъжът крачи през залата, прорязвайки път през хората като птица през облак мушички.
— Ела — каза тя на Аше и тръгна по периферията на помещението. Не искаше да изпусне думите на гьорна.
Нямаше нужда да се тревожи. Щом мъжът заговори, твърдият му глас отекна в цялата тронна зала.
— Крал Ядон — кимна той леко вместо да се поклони. — Аз съм гьорн Хратен и нося послание от вирн Вулфден Четвърти. Той смята, че е време двете ни нации да споделят нещо повече от обща граница. — Говореше с мелодичен, но явен фьорденски акцент.
Ядон вдигна глава от документите с почти открито мръщене.
— Какво още иска вирнът? Вече подписахме търговска спогодба.
— Негово светейшество се бои за душите на народа ви, ваше величество — отвърна Хратен.
— Ами нека ги покръсти. Позволил съм пълна свобода на вашите жреци да проповядват в Арелон.
— Хората реагират твърде бавно, ваше величество. Те имат нужда от подтик или знак. Вирнът смята, че е време лично вие да приемете Шу-Дерет.
Този път Ядон не си направи труд да скрива раздразнението в гласа си.
— Вече вярвам в Шу-Корат, жрецо. Ние служим на един и същ Бог.
— Дерет е единствената истинска форма на Шу-Кесег — отвърна мрачно Хратен.
Ядон махна небрежно.
— Не ме интересуват споровете между двете секти. Върви проповядвай на невярващите. Все още има много арелонци, които се придържат към старата религия.