— Аз не би повярвал, че си дуладелец, но хората явно се хващат. Но май нямаш по-добър избор. Коло?
Раоден кимна и продължи да рисува. Арелонската аристокрация бе твърде позната, а Сарене щеше да го разобличи, ако се представяше за теодец. Така оставаше само Дуладел, ако искаше да говори аонски. След като се провали в опитите да имитира акцента на Галадон, стана ясно, че не може да мине за човек от простолюдието. Дори произношението на проста дума като „коло“ караше приятеля му да избухва в смях. За щастие имаше голям брой неизвестни граждани, кметове на малки селища или членове на незначителни съвети, които говореха перфектен аонски. Раоден бе срещал множество такива и за да състави подобен сборен образ, му трябваха само превзетост и безгрижно държане.
С дрехите беше малко по-трудно. Наложи се Раоден да създаде друга илюзия и да ги купи от пазара. Но след официалното им пристигане бе успял да се сдобие с по-добро облекло. Мислеше, че играе прилично образа, но не всички бяха убедени.
— Боя се, че Сарене ме подозира — каза Раоден, докато завършеният аон се увиваше около лицето му.
— Тя по принцип е малко по-скептична от другите.
— Вярно. — Възнамеряваше да й се разкрие възможно най-бързо, но тя упорито устояваше на всичките му опити да останат насаме. Дори бе върнала писмото му неотворено.
За щастие с другите благородници нещата вървяха по-добре. Раоден бе поверил Нови Елантрис на Карата и за два дена бе успял да се вмъкне в арелонското висше общество с лекота, която дори го учудваше. Благородниците бяха твърде заети да се тревожат за управлението на Телрий, за да се занимават с миналото на Калу. Бяха го приели с учудващо радушие. Явно неговата наивност и дори глуповатост им даваше шанс да се посмеят след хаоса през последните седмици. За кратко се бе превърнал в желан гост на всяко светско събитие.
Разбира се, истинският тест щеше да е да се вмъкне на тайните срещи на Сарене и Роял. Ако искаше да направи нещо добро за Арелон, трябваше да бъде приет в групата на съзаклятниците. Те щяха да определят съдбата на държавата. Галадон беше скептичен за успеха му, но пък той си беше скептичен за всичко. Раоден се усмихна. Все пак той бе започнал срещите. Беше забавно, че сега му се налага да се бори за приемане.
След като си сложи лицето на Калу, той нахлузи зелените ръкавици, които криеха елантриските му ръце, и се обърна към Галадон.
— И великолепният Калу се завърна.
— Суле, моля те, недей, когато сме сами. Достатъчно ми е, че искам да те удуша публично — засмя се Галадон.
— Ех, какъв живот. Обичан от всички жени, ревнуван от всеки мъж.
Галадон изсумтя.
— Всички без една.
— Е, тя ме покани да се дуелираме по всяко време. — Раоден се усмихна и дръпна завесите.
— Само за да получи още една възможност да те прониже. Трябва да се радваш, че улучи лицето, където раната е покрита от илюзията. Ако те бе пронизала през дрехите, щеше да е трудно да обясниш защо не кървиш. Коло?
Раоден отвори вратата към балкона и излезе да погледа градините на Роял. Махна на Галадон да се присъедини към него.
— Кажи ми нещо. Защо всеки път, когато я срещна, Сарене ме намразва?
— Сигурно е любов — подхвърли Галадон.
Раоден се засмя сухо.
— Е, сега поне мрази Калу, а не истинското ми аз. Мисля, че мога да й простя. Почти стигнах дотам, че и аз да го мразя.
Вниманието им бе привлечено от тропане по вратата. Галадон погледна въпросително и принцът кимна. Костюмите и лицата бяха готови. Дуладелецът изпълни ролята си на слуга и отиде да отвори. Отвън стоеше Роял.
— Милорд. — Раоден се приближи с разперени ръце и широка усмивка. — Надявам се, че вашият ден е бил блестящ като моя!
— Така е, гражданино Калу. Може ли да вляза.
— Разбира се, разбира се. Това си е вашата къща. Невероятно сме ви задължени за вашата добрина и не знам дали ще успеем да ви се отплатим.
— Няма защо, гражданино — отвърна Роял. — Като говорим за плащане, ще се зарадвате, като разберете, че направих добра сделка с поставките за лампи, които ми дадохте. Парите са на сметка в моята банка. Трябва да ви стигнат, за да живеете в удобство поне няколко години.
— Чудесно! — възкликна Раоден. — Веднага ще си потърсим ново място.
— Не, не. — Старият херцог вдигна ръка. — Останете колкото поискате. На моята възраст вече нямам много посетители и дори тази малка къща понякога ми се струва твърде голяма.
— Тогава ще останем, докато ни търпите! — обяви Раоден с характерното дуладелско безочие. Казваха, че щом веднъж поканиш дуладелец, никога няма да се отървеш от него, нито от семейството му.
Роял направи няколко крачки по балкона.