— Гражданино, откъде се сдобихте с дузина поставки за лампи от чисто злато?
— Семейни реликви — отговори Раоден. — Отмъкнах ги от стените на имението, докато го палеха.
— Сигурно е било ужасно — каза Роял и се наведе през парапета.
— Още по-страшно дори — уточни тъжно Раоден, след което се усмихна. — Но тези времена отминаха, милорд. Имам нова родина и нови приятели. Сега вие сте моето семейство!
Херцогът кимна разсеяно и погледна притеснено към Галадон.
— Лорд Роял, виждам, че нещо ви гложди — каза Раоден. — Не се притеснявайте, кажете. Добрият Дендо е с мен, откакто се родих; може да му се има пълна вяра.
Роял кимна и се обърна към имението.
— Не споменах напразно за тежките времена в родината ви, гражданино. Казахте, че те са свършили, но се боя, че за нас ужасът тепърва започва.
— А, говорите за проблемите с трона. — Раоден цъкна с език.
— Да, гражданино. Телрий не е силен лидер. Боя се, че Арелон ще последва съдбата на Дуладел. Фьорденските вълци са надушили кръв и ни обграждат, а нашите благородници виждат само опитомени кучета.
— Лоши времена — кимна Раоден. — Къде да отида, за да намеря простичък мир?
— Гражданино, понякога трябва сами да изковем мира.
— За какво говорите? — направи се на ударен Раоден, опитвайки да прикрие възбудата в гласа си.
— Гражданино, надявам се, че няма да ви обидя, като отбележа, че останалите ви смятат за твърде фриволен.
Раоден се засмя.
— Надявам се, че е така, милорд. Ще ми неприятно, ако се преструвам на глупак напразно.
Роял се усмихна.
— Усещам у вас интелект, който не е напълно маскиран от суетата ви. Кажете, как успяхте да се измъкнете от Дуладел?
— Милорд, боя се, че това е една тайна, която няма да бъде разкрита. Някои хора ще пострадат сериозно, ако се разбере, че са ми помогнали.
Херцогът кимна.
— Разбирам. Важното в случая е, че сте оцелели там, където сънародниците ви не успяха. Знаете ли колко бежанци дойдоха през границата, когато падна републиката?
— Боя се, че не, милорд — отговори Раоден. — Бях малко зает по него време.
— Нито един — изтъкна Роял. — Не знам за нито един, с изключение на вас. Чух, че републиканците били твърде шокирани от събитията, за да бягат.
— Моите сънародници реагират бавно, милорд — каза Раоден и вдигна ръце. — В този случай спокойните ни маниери ни струваха падението. Революцията ни премаза, докато обсъждахме какво ще има за вечеря.
— Но вие избягахте.
— Избягах — съгласи се Раоден.
— Минали сте през това, с което можем да се сблъскаме и ние, така че можете да дадете ценни съвети, без значение какво мислят другите.
— Милорд, има начин да избегнете съдбата на Дуладел — заговори предпазливо Раоден. — Но крие опасности. Включва… промяна на управлението.
Роял присви очи разбиращо и кимна. Помежду им премина нещо невидимо. Разбиране на предложението на херцога и съгласието на Раоден.
— Говорите за опасни неща — предупреди го Роял.
— Видял съм много, милорд. Нямам нищо против да поема известен риск, ако това ще ми позволи да изживея останалия си живот в мир.
— Не мога да гарантирам, че това ще се случи — каза Роял.
— И аз не мога да гарантирам, че балконът няма да се срути и да загинем. Можем само да разчитаме на късмета и разума си да ни закрилят.
Херцогът кимна.
— Знаете ли къщата на търговеца Кайн?
— Да.
— Елате там по залез-слънце.
Раоден потвърди и херцогът ги остави. Щом вратата се затвори, принцът намигна на Галадон.
— А ти мислеше, че няма да се справя.
— Повече никога няма да се съмнявам в теб — отвърна сухо дуладелецът.
— Тайната е в Роял, приятелю. — Раоден затвори балконската врата и се върна в помещението. — Той прозира през повечето фасади, но за разлика от Сарене въпросът му не е „Защо този се опитва да ме заблуди?“, а „Как да се възползвам от това?“. Направих му намеци и той реагира.
Галадон кимна.
— Е, вътре си. Сега какво ще правиш?
— Ще намеря начин да кача Роял на трона на мястото на Телрий. — Раоден извади парцал и бурканче с кафяв грим. Размаза няколко петна по парцала и го прибра в джоба си.
Галадон повдигна вежди.
— А това какво е? — попита той, сочейки парцала.
— Нещо, което се надявам да не използвам.
— Какво търси той тук? — ядоса се Сарене, когато надникна в кухнята на Кайн. Вътре седеше идиотът Калу, облечен в кичозно червено и оранжево. Той говореше оживено с Кайн и Роял, и явно не бе забелязал пристигането й.
Лукел затвори вратата зад нея и погледна дуладелеца с очевидно неодобрение. Братовчед й беше известен като един от най-остроумните и живописни мъже в Кае. Репутацията на Калу бързо започваше да засенчва неговата и младият търговец се дразнеше.