— Херцогът го е поканил по някаква причина — измърмори той.
— Да не е откачил? — попита Сарене, може би малко по-силно, отколкото трябваше. — Ами ако проклетият дуладелец е шпионин?
— Чий шпионин? — подвикна весело Калу. — Не мисля, че надутият ви крал има достатъчно политически разум, за да наеме шпиони. А нека ви уверя, принцесо, колкото и да ви дразня, че фьорденците ме мразят многократно повече. Онзи гьорн по-скоро ще се самоубие, отколкото да ми плати за информация.
Сарене се изчерви засрамено, което предизвика нов смях на Калу.
— Сарене, мисля че мнението на гражданина Калу ще ни е от полза — намеси се Роял. — Човекът вижда нещата различно от арелонците и има необременен поглед за събитията в Кае. Доколкото си спомням, и вие използвахте подобен аргумент, когато се присъединихте към нас. Не принизявайте ценността на Калу само защото е твърде екстравагантен за вашия вкус.
Сарене се намръщи, но призна, че херцогът има право. Нямаше да е лошо да видят нещата от нова перспектива. По някаква причина Роял вярваше на Калу. Може би бе видял нещо в него. Все пак дуладелецът живееше у тях от няколко дни.
Ейхан закъсняваше, както обикновено. Шуден и Еондел говореха тихо в другия край на масата, в контраст с оживеното дрънкане на Калу. Кайн беше осигурил ордьоври, някакви бисквити с бяла глазура. Макар да се кълнеше, че не е приготвил вечеря, той очевидно бе неспособен да събере толкова хора, без да поднесе нещо за ядене. Сарене се усмихна. Едва ли някъде по света имаше конспиратори, които да се наслаждават на толкова първокласна кухня. След малко се появи и Ейхан, който не си направи труда да почука. Тръшна се на обичайното си място и веднага нападна бисквитите.
— Е, всички сме тук — започна остро Сарене, за да прекъсне Калу. Всички се извърнаха към нея и тя стана. — Вярвам, че всички сте размишлявали над проблемите ни. Някой иска ли да започне?
— Аз — обади се Ейхан. — Може би ще успеем да убедим Телрий да не минава към Шу-Дерет.
Сарене въздъхна.
— Ейхан, това вече го обсъдихме. Телрий не се колебае дали да си смени вярата, а колко пари може да източи от вирна.
— Ех, да имахме повече войска — поклати глава Роял. — Със сериозна армия бихме могли да го сплашим. Сарене, имаме ли шанс да получим помощ от Теод?
— Никакъв — отвърна тя и седна. — Спомнете си, че баща ми се закле в Шу-Дерет. Пък и Теод има чудесен флот, но много малко пехота. Страната ни не е голяма. Защитаваме се, като потапяме вражеските кораби, преди да пристигнат.
— Чух, че в Дуладел имало съпротива — намеси се Шуден. — Постоянно нападали керваните.
Всички се обърнаха към Калу, който вдигна ръце.
— Повярвайте, приятели, не искайте помощта им. Хората, за които говорите, са бивши републиканци като мен. Те умеят да се дуелират, но сирът не върши работа срещу професионален войник, особено когато има петима другари. Съпротивата оцелява, защото фьорденците са твърде мързеливи да ни прогонят от блатата.
Шуден се намръщи.
— Мислех, че те се крият в пещери в дуладелските степи.
— Има няколко огнища — измъкна се ловко Калу, но Сарене долови лека несигурност в очите му. „Кой си ти?“, намръщи се тя, а разговорът продължи.
— Мисля, че трябва да замесим народа — предложи Лукел. — Телрий обяви, че ще запази системата с плантациите. Ако привлечем хората към нашата кауза, те може да се надигнат срещу него.
— Може да се получи — одобри Еондел. — След плана на лейди Сарене да разпределим реколтата между селяните, те вкусиха от свободата и станаха по-уверени. Но за това е нужно време. Хората не могат да се обучат за една нощ.
— Съгласен съм — каза Роял. — Телрий ще се покръсти и ще приеме закона на Хратен много преди да се подготвим.
— Мога да се престоря на дерет за известно време — обади се Лукел. — Докато планираме свалянето на краля.
Сарене поклати глава.
— Ако дадем на Шу-Дерет такава свобода в Арелон, никога няма да се отървем.
— Това е само религия, Сарене — възрази Ейхан. — Мисля, че трябва да се съсредоточим върху истинските проблеми.
— Ейхан, според теб Шу-Дерет не е истински проблем? — попита принцесата. — Защо не го обясниш на Джиндо и Дуладел?
— Права е — подкрепи я Роял. — Фьорден използва Шу-Дерет като средство за завладяване. Ако жреците покръстят Арелон, ще ни управлява вирнът, без значение кой е крал.
— Значи не можем да организираме армия от селяни? — Шуден се опита да върне разговора обратно към темата.
— Нужно е твърде много време — отговори Роял.
— Не ми се вярва, че искате да разпалвате война в страната — намеси се Калу. — Виждал съм какво се случва при кървава революция. Духът на хората се пречупва, ако трябва да се бият едни срещу други. Мъжете от градската стража на Елантрис може да са глупаци, но са ваши сънародници. Кръвта им ще изцапа вашите ръце.