Сарене вдигна очи. Коментарът бе направен без обичайната превзетост. Нещо в този човек я караше да бъде крайно подозрителна.
— Тогава какво? — попита отчаяно Лукел. — Не можем да се бием и не можем да чакаме да се покръсти. Какво да сторим?
— Можем да го убием — промълви тихо Еондел.
— Е? — попита Сарене. Не очакваше предложението да се появи още в началото на разговора.
— Има доста доводи в подкрепа — съгласи се Кайн със студено безстрастие, каквото не бе виждала у него. — Убийството на Телрий ще реши много от проблемите ни.
Всички се смълчаха. Сарене усещаше горчив привкус, докато оглеждаше мъжете. Всички го осъзнаваха. Още преди да почне срещата, тя бе сигурна, че това е единственият им възможен ход.
— Едно убийство, за да се спаси цял народ — прошепна Калу.
— Това е единствената алтернатива — изтъкна Кайн.
— Може би — поклати глава дуладелецът. — Но се чудя дали не подценяваме жителите на Арелон.
— Вече го обсъдихме — напомни Лукел. — Нямаме време да разбунтуваме селяните.
— Не говоря само за простолюдието, млади Лукел, а и за благородниците. Не усещате ли колебанието им да подкрепят Телрий? Не виждате ли притеснението в очите му? Крал без подкрепа не е никакъв крал.
— А стражата? — попита уместно Кайн.
— Чудя се дали не може да ги привлечем — подхвърли Калу. — Сигурно могат да бъдат убедени, че са застанали на грешната страна.
От „вие“ бе станало на „ние“. Сарене се намръщи. Почти го бе спипала. В думите му имаше нещо познато…
— Интересно предложение — каза Роял.
— Стражата и аристократите подкрепят Телрий, защото не виждат алтернатива — обясни Калу. — Лорд Роял бе посрамен на сватбата, а лейди Сарене бе хвърлена в Елантрис. Но сега срамът е премахнат. Може би, ако покажем на стражата какъв ще е резултатът от тяхното решение: фьорденска окупация и буквално поробване на народа ни, войниците ще разберат, че подкрепят грешната кауза. Ако дадете на хората честен избор, вярвам, че те ще реагират разумно.
Това беше. Сарене познаваше тази вяра отнякъде. Тази чистосърдечна убеденост в хорската доброта. И когато внезапно осъзна къде я е виждала, не можа да се сдържи и изписка изненадано.
Раоден потръпна, усетил мигновено, че е направил грешка. Беше зарязал твърде бързо образа на Калу, за да покаже твърде много от истинския си характер. Другите не усетиха промяната, но Сарене — скъпата, подозрителна Сарене, не беше толкова невежа. Той погледна в шокираните й очи и разбра, че се е досетила. Въпреки краткото време, в което бяха заедно, тя бе успяла да го разпознае някак си, а най-близките му приятели не можаха.
Олеле.
— Сарене? — попита Роял. — Принцесо, добре ли сте?
Сарене се огледа смутено и стана. Объркването й премина, щом погледна към фалшивия Калу.
— Не, милорд, не съм. Мисля, че трябва да направим почивка.
— Не говорим от толкова много… — започна Лукел.
Сарене го смълча с поглед и никой друг не се осмели да се обади.
— Почивка — обяви Роял.
— Добре. — Кайн се надигна от стола. — Оставил съм малко храгишки рулца да изстиват отзад. Ще ида да ги погледна.
Сарене беше толкова шашната, та дори не сгълча чичо си, че е приготвил вечеря въпреки изричната й забрана. Тя погледна многозначително Калу и тръгна да излиза от стаята, уж към тоалетната. Изчака в кабинета на Кайн и след миг злощастният измамник се появи зад ъгъла.
Сарене го сграбчи за ризата и го натисна към стената, завирайки лице в неговото.
— Дух? — настоя тя. — Какво, в името на милостивия Доми, правиш тук?
Той се огледа притеснено.
— Тихо, Сарене! Според теб как ще реагират тези мъже, ако разберат, че до тях седи елантрисец?
— Но… как? — заекна тя. Гневът й премина във възбуда, щом осъзна, че наистина е той. Посегна да докосне носа му, който бе твърде дълъг, за да е, истински. За нейно смайване пръстите й преминаха през въздуха, сякаш лицето не съществуваше.
— Сарене, беше права за аоните — заговори бързо Дух. — Те са карти на Арелон. Само трябваше да добавя една линия и системата заработи отново.
— Една линия?
— Бездната — обясни Дух. — Тя е причинила реод. Достатъчно голяма промяна на релефа, така че трябва да се отрази в аоните.
— Значи работи! — Сарене пусна ризата му и го тупна силно. — Защо ме заблуждаваше!
— Ау! — оплака се Дух. — Моля те, не ме удряй, не помниш ли, че не се лекувам?
Сарене се сепна.
— Но това не?…