— Дали се промени, когато оправихме аондор? Не. Още съм елантрисец, а това е илюзия. С аондор има и нещо друго, което не е наред.
Сарене сдържа желанието си да го удари отново.
— Защо се преструваше пред мен?
Дух се усмихна.
— Е, не казвай, че така не бе по-интересно?
— Ами…
Той се засмя.
— Принцесо, само ти би видяла подобно обяснение. Всъщност ти така и не ми даде шанс. Щом се опитах да те доближа през последните дни, изчезваше. А и не обърна внимание на писмото ми. Не можех да изскоча пред всички и да сваля илюзията. Снощи дори идвах до къщата на Кайн с надеждата да те видя през прозореца.
— Вярно ли? — усмихна се Сарене.
— Питай Галадон. Той е у Роял и се тъпче с джадорските бонбони на херцога. Знаеше ли, че си пада по сладкото?
— Херцогът или Галадон?
— И двамата. Виж, сигурно останалите ще се зачудят защо се бавим толкова.
— Нека — махна с ръце Сарене. — Другите жени въздишат непрекъснато по Калу. Мой ред е.
Дух започна да се подхилква, но усети опасния блясък в очите й и спря.
— Сарене, това наистина бе единственият начин. Нямах голям избор. Трябваше да изиграя роля.
— Мисля, че я изигра прекалено добре. — Тя се усмихна. Не можеше да му се сърди.
Той очевидно видя омекването на погледа й и се отпусна.
— Трябва да признаеш, че беше забавно на моменти. Нямах представа, че си толкова добър фехтовач.
Сарене се усмихна срамежливо.
— Дух, имам най-разнообразни таланти. Очевидно и ти също. Не знаех, че си такъв актьор. Направо те намразих!
— Добре е да те оценяват високо — каза с усмивка Дух и я прегърна.
Тя внезапно осъзна, колко са близо. Тялото му беше със стайна температура и неестественият хлад я изнерви. Но вместо да се дръпне Сарене склони глава на рамото му.
— И защо дойде? Трябва да си в Нови Елантрис и да подготвяш хората си. Защо рискува да дойдеш в Кае?
— За да те намеря.
Тя се усмихна. Това беше правилният отговор.
— А и да ви спра да се избиете един друг — продължи той. — Тази държава е на ръба, нали?
Сарене въздъхна.
— И вината е донякъде моя.
Дух хвана брадичката й и обърна лицето й така, че да я погледне в очите. Чертите му бяха различни, но очите бяха същите. Дълбоки и сини. Как изобщо го бе взела за друг?
— Не бива да се укоряваш, Сарене. Мърморенето на Галадон ми стига. Свърши чудесна работа тук. По-добра, отколкото си представях. Мислех, че тези мъже ще спрат да се срещат, след като се махнах.
Сарене се сепна, откъсна се от транса, в който бе потънала, взряна в очите му.
— Какво каза? Когато си заминал ли?…
От съседната стая прозвучаха гласове и Дух й намигна с блеснал поглед.
— Трябва да се върнем. Но имам да ти казвам още нещо. Нека поговорим насаме, щом срещата приключи.
Тя кимна объркано. Дух беше в Кае и аондор работеше. Върна се в трапезарията и седна на масата, а след малко се появи и той. Един от столовете продължаваше да е празен.
— Къде е Ейхан? — попита тя.
Кайн се намръщи.
— Замина си — отвърна обидено.
Лукел я изгледа развеселено и се засмя.
— Графът твърди, че нещо, което е ял, не му е понесло. Трябваше… да се оттегли.
— Невъзможно — изръмжа Кайн. — В бисквитите нямаше нищо, което да разстрои стомаха му.
— Чичо, сигурна съм, че не е от бисквитите — усмихна се Сарене. — Трябва да е нещо, което е ял преди.
Лукел кимна в знак на съгласие.
— Доми ми е свидетел, той се тъпче така, че е цяло чудо как не му се случва постоянно.
— Да продължим без него — предложи Роял. — Не се знае колко време ще е неразположен.
— Съгласна съм. — Сарене се приготви да започне отново.
Роял я изпревари. Той се надигна бавно, а старото му тяло изглеждаше изненадващо крехко. Херцогът въздъхна и поклати глава.
— Простете ми, но трябва да кажа нещо.
Благородниците кимнаха, доловили сериозния му тон.
— Няма да ви лъжа. Никога не съм се чудил дали трябва да действаме срещу Телрий. През последните години двамата бяхме безмилостни противници в търговията. Той е надут, разточителен и ще е по-лош крал даже от Ядон. Дори самият факт, че се замисля над глупавата прокламация на Хратен, ни предостави последното доказателство. Исках повече време не защото се чудех дали трябва да свалим Телрий. Просто трябваше да почакам, докато пристигнат… сътрудниците ми.
— Сътрудници ли? — изненада се Сарене.
— Убийци — обясни Роял. — Наех ги от Фьорден. Явно не всички хора са верни на бога си. Някои се кълнат в златото.
— Къде са те? — поинтересува се Сарене.
— В една близка странноприемница.
— Но миналата седмица настояваше да не допускаме кръвопролития — възпротиви се Сарене.
Херцогът сведе глава.
— Тогава говореше вината, скъпа Сарене, защото вече бях изпратил за тези мъже. Но сега промених намерението си. Този млад дуладел…