Хратен застина насред мелето, забравяйки за хаоса, докато гледаше двата трупа. „Дотук с избягването на кръвопролития при смяната на властта“, помисли той с примирение.
Беше му странно да наблюдава Елантрис отстрани. Раоден принадлежеше на града. Имаше чувството, че е излязъл от тялото си и се гледа някъде отгоре. Не можеше да бъде разделен от Елантрис, както и духът не можеше да се дели от тялото.
Стоеше заедно със Сарене под обедното слънце на покрива на къщата на Кайн, която приличаше на укрепление. Търговецът бе показал прозорливост с оглед на събитията отпреди десет години и бе построил имението си като крепост. Компактната каменна сграда с прави стени и тесни прозорци бе издигната на хълм. По ръба на покрива имаше бойници. Раоден се бе надвесил от една от тях, а Сарене се притискаше към него, прегърнала го през кръста.
След смъртта на Роял Кайн залости портите и ги уведоми, че разполага с достатъчно провизии да изкарат цяла година. Раоден се съмняваше, че вратите ще издържат на стремителна атака, но харесваше чувството за безопасност, създадено от Кайн. Нямаха представа как ще реагира Телрий на появата на принца. Бе възможно да спре да се преструва и да потърси фьорденска помощ. Градската стража се бе поколебала да нападне Раоден, но фьорденските войски нямаше да имат подобни задръжки.
— Трябваше да се досетя — измърмори Сарене до него.
— А? — попита Раоден, повдигайки вежди. Тя носеше една от роклите на Даора, която, естествено, бе твърде къса, но му харесваше, че се виждат краката й. Късата руса перука я правеше да изглежда по-млада. Като ученичка, а не зряла жена. Висока шест стъпки ученичка, поправи се Раоден.
Сарене вдигна глава и го изгледа в очите.
— Не мога да повярвам, че не съобразих. Даже имах подозрения по повод твоето, тоест Раоденовото изчезване. Мислех, че кралят те е убил или те е прокудил.
— Със сигурност му се искаше — каза Раоден. — Опитваше да ме отпрати на няколко пъти, но все се измъквах.
— Толкова е очевидно! — Сарене отпусна глава на рамото му. — Скриването на събитията, срамът… всичко е съвсем ясно.
— Лесно се виждат отговорите, когато загадката е решена — отбеляза Раоден. — Не съм изненадан, че никой не е свързал моето изчезване с Елантрис. Арелонците не биха го съобразили. Хората не говорят за Елантрис и със сигурност не искат да го свързват със своите любими. Предпочели са да повярват, че съм мъртъв, отколкото да заподозрат, че съм взет от шаод.
— Но аз не съм от Арелон — възрази Сарене. — Нямам такива предразсъдъци.
— Ти заживя с тях. Няма как да не бъдеш променена от възгледите им. А и не си живяла дълго край Елантрис, не знаеш как действа шаод.
— А ти ме остави да тъна в невежество — измърмори под нос Сарене. — Собственият ми съпруг.
— Подсказах ти — оправда се той.
— Да, пет минути преди да се разкриеш.
Раоден се засмя и я придърпа. Каквото и да се случеше оттук нататък, бе доволен, че е излязъл от Елантрис. Краткото време със Сарене си струваше.
След миг осъзна нещо.
— Всъщност не съм.
— Какво?
— Твой съпруг. По-точно, спорно е. Брачният договор е обвързващ, в случай че някой умре преди сватбата. Но аз не умрях, а отидох в Елантрис. Те са горе-долу едно и също, но думите в договора са строго определени.
Сарене го изгледа загрижено.
Той се засмя тихо.
— Сарене, не се опитвам да се измъкна. Просто казвам, че трябва да се оженим официално, за да се успокоят всички.
Сарене се замисли и кимна рязко.
— Определено. През последните месеци се сгодявах два пъти, а не се омъжих нито веднъж. Заслужавам хубава сватба.
— Кралска сватба — съгласи се Раоден.
Сарене въздъхна и погледна към Кае. Градът изглеждаше студен и безжизнен, почти изоставен. Политическата нестабилност унищожаваше икономиката, така както управлението на Ядон бе унищожило духа. Вместо оживена търговия, само няколко души вървяха по пустите улици. Единственото изключение бе големият градски площад, където бе пазарът. Някои от търговците бяха решили да намалят загубите си и да се пренасочат към Теод, но изненадващо голям брой бяха останали. Какво ли бе убедило толкова много да опитат да пробутат стоката си на хора, които не купуват? Другото място, където кипеше активност, бе дворецът. Служителите на градската стража се щураха край него като разтревожени насекоми цяла сутрин. Сарене изпрати сеона си да провери, но той още не беше се върнал.
— Беше толкова добър човек — каза нежно Сарене.