— Роял ли? — попита Раоден. — Така е. Херцогът ми беше модел за поведение, когато баща ми се оказа недостоен.
Сарене се засмя леко.
— Когато Кайн ме запозна с него, каза, че не е сигурен дали ни помага, защото обича Арелон, или просто от скука.
— Мнозина смятаха хитростта на Роял за коварство. Но грешаха. Роял беше умен и обичаше интригите, но беше патриот. Той ме научи да вярвам в Арелон въпреки многото спънки.
— Беше лукав старец. И за малко да ми стане съпруг.
— Още не мога да го повярвам — усмихна се Раоден. — Обичах Роял, но да си го представя женен? За теб?
Сарене се засмя.
— И на нас не ни се вярваше. Но това не ни пречеше да го направим.
Раоден въздъхна и погали рамото й.
— Ако знаех в какви способни ръце оставям Арелон, нямаше да се тревожа толкова.
— Ами Нови Елантрис? — попита Сарене. — Карата ли е начело?
— Нови Елантрис се управлява и сам без проблеми. Но тази сутрин изпратих Галадон да започне да ги учи на аондор. Ако се провалим тук, искам градът да има някаква защита.
— Вероятно нямаме много време.
— Все ще научат няколко аона — каза Раоден. — Заслужават да знаят тайната на тяхното могъщество.
Сарене се усмихна.
— Винаги съм знаела, че ще намериш отговора. Доми не би оставил такава самоотверженост да отиде напразно.
Раоден се усмихна. Предната вечер го бе накарала да нарисува множество аони, за да й докаже, че наистина работят. Уви, това не бе достатъчно да спаси Роял.
В гърдите на Раоден пламтеше тежка вина. Ако знаеше правилните модификатори, можеше и да успее. От раната в корема не се умираше бързо. Можеше да излекува всеки орган поотделно и после да затвори кожата. Ала умееше само да нарисува общия аон, който въздействаше върху цялото тяло. Силата и без това бе толкова малка, че не постигна никакъв ефект.
Раоден стоя до късно да учи модификатори. Лекуването чрез аондор бе трудно и сложно изкуство, но беше решен да не позволи на никого да умира заради невежеството му. Щяха да са му нужни месеци, но щеше да изучи модификаторите за всички органи, мускули и костици.
Сарене насочи вниманието си към града. Държеше се здраво за кръста на Раоден, защото не обичаше височини, особено когато нямаше за какво да се хване. Принцът погледна над главата й и внезапно си спомни нещо от снощното проучване. Посегна да смъкне перуката й. Тя не поддаде веднага заради лепилото, но после се махна, показвайки наболите косми. Сарене се обърна с раздразнен поглед, но Раоден бе почнал да рисува.
Аонът не беше сложен. Трябваше само да укаже цел, ефект и продължителност. Когато завърши, косата й почна да расте. Лека-полека космите се удължаваха и след няколко минути златистата й коса отново стигаше до средата на гърба.
Сарене прокара невярващо пръсти през нея. След това го погледна с насълзени очи.
— Благодаря ти — прошепна тя и го придърпа по-близо. — Нямаш представа какво значи това за мен.
След това се отдръпна и го изгледа с напрегнати сиви очи.
— Покажи се.
— Лицето ми ли? — попита Раоден.
Сарене кимна.
— Виждала си го и преди — поколеба се той.
— Знам, но трябва да привикна. Искам да те видя истински.
Решителният й поглед преустанови спора. Той въздъхна и чукна яката на блузата си с показалец. За него не се промени нищо, но по смразяването на Сарене можеше да познае, че илюзията е паднала. Внезапно почувства срам и започна да рисува наново, но тя го спря.
— Раоден, не е толкова ужасно, колкото мислиш. — Тя прокара пръсти по лицето му — Казват, че телата ви са като трупове, но това не е вярно. Кожата ви може да е безцветна и сбръчкана, но под нея има плът.
Пръстът й намери раната на бузата и тя се сепна.
— Аз ти го направих, нали?
Раоден кимна.
— Както казах, нямах представа, че си толкова добър фехтовач.
Сарене докосна раната.
— Доста се обърках, като не видях къде съм те пронизала. Защо илюзията показва изражението ти, но не и раната?
— Сложно е — отвърна Раоден. — Трябва да свържеш всеки мускул по лицето си с тези на илюзията. Сам никога нямаше да се оправя. Следвах диаграмата от книгата.
— Но миналата нощ се превърна страшно бързо от Калу в Раоден.
Той се усмихна.
— Така е, защото бях подготвил две илюзии. Една на блузата и една на жакета. Когато махнах горната, долната се показа. Радвам се, че си приличах достатъчно, та да ме познаят. Естествено, нямаше примерни уравнения за собственото ми лице и трябваше да налучквам.
— Добре си се справил.
— Използвах елантриското си лице като основа. — Той се усмихна. — Ти си късметлийка, имаш мъж, който може да си сменя лицето по всяко време. Никога няма да ти омръзна.