— Не бива да отхвърляте предложенията на вирна така безгрижно — предупреди го гьорнът.
— Жрецо, пак ли трябва да минаваме през това? Заплахите ти са напразни. Фьорден няма истинско влияние от двеста години. Сериозно ли мислиш, че ще ме стреснеш с могъществото ви от едно време?
Хратен присви опасно очи.
— Фьорден е много по-могъщ отпреди.
— Наистина ли? — заяде се Ядон. — Къде ви е голямата империя? Къде са армиите? Колко страни сте завладели през последния век? Може би един ден ще осъзнаете, че империята ви рухна преди триста години.
Хратен замръзна, след което повтори официалното си кимване и се завъртя, а наметалото му се развя заплашително.
За съжаление молитвите на Сарене не се сбъднаха и той не се спъна в наметалото, докато вървеше към вратата. Преди да излезе, Хратен се обърна и погледна разочаровано тронната зала. Вместо на краля, погледът му попадна на Сарене.
Очите им се срещнаха за момент и пролича учудването му от необичайната й височина и русата теодска коса. След това мъжът излезе, а в залата започнаха сто едновременни разговора.
Крал Ядон изсумтя и се върна към документите си.
— Той не вижда — прошепна Сарене. — Не осъзнава.
— Кое, милейди? — попита Аше.
— Колко опасен е този гьорн.
— Негово величество е търговец, а не истински политик. Той не вижда нещата като вас.
— Въпреки това. — Сарене говореше тихо, така че само Аше да я чува. — Крал Ядон трябва да е достатъчно опитен, за да разбере, че поне думите на Хратен за Фьорден са истина. Вирновете са много по-могъщи, отколкото преди векове, дори в разцвета на старата империя.
— Трудно е да се вгледаш отвъд военната мощ, особено когато си относително нов монарх. Крал Ядон не може да прецени, че жреците на Фьорден са много по-влиятелни от която и да е армия.
Сарене потупа бузата си замислено.
— Е, Аше, поне сега няма нужда да се притесняваш, че ще забъркам сериозна беля с благородниците на Кае.
— Съмнявам се, милейди. Какво друго бихте направили?
— О, Аше — измърка сладко тя. — Защо да се занимавам с некомпетентни аристократи, като мога да премеря сили с истински гьорн? — Сетне продължи по-сериозно: — Вирнът подбира висшите си жреци добре. Ако Ядон не внимава, както изглежда, този Хратен ще му покръсти целия град, преди да се усети. Каква полза от саможертвения ми брак, ако Арелон се предаде на враговете ни?
— Може би преувеличавате, милейди — каза Аше и запулсира. Репликата беше позната. Сеонът често я употребяваше.
Сарене поклати глава.
— Този път не. Това беше тест, Аше. Сега Хратен ще смята, че е оправдано да предприеме действия срещу краля. Вече се убеди, че Арелон се управлява от еретик. Ще се опита да подкопае властта му и управата на кралството ще рухне за втори път в рамките на десет години. Само че този път отгоре няма да изплува търговската класа, а деретското жречество.
— Значи ще помогнете на Ядон? — попита Аше с весел тон.
— Той е мой суверен.
— Макар да мислите, че е нетърпим?
— Всичко е по-добро от фьорденско господство. А и може да съм сгрешила за Ядон. — Взаимоотношенията им не се развиваха добре след срамното посрещане. Ядон практически я бе пренебрегнал напълно на погребението на Раоден, което я устройваше. Така можеше да наблюдава за странности в церемонията. За съжаление събитието бе разочароващо обикновено и никой благородник не се бе издал с отсъствието си или с твърде виновен вид.
— Да… — продължи тя. — Може пък да се разберем, като не си обръщаме никакво внимание.
— Какво, в името на горящия Доми, търсиш пак в залата ми, момиче! — извика кралят зад нея.
Сарене вдигна раздразнено очи към небето, а Аше се засмя тихо, докато тя се обръщаше към Ядон.
— Моля? — попита принцесата с най-невинния си тон.
— Ти! — посочи я Ядон. Беше в разбираемо лошо настроение, макар че според слуховете той рядко имаше добро. — Не разбра ли, че жените нямат място тук, освен ако не бъдат повикани?
Сарене примигна объркано.
— Никой не ми казвал това, ваше величество. — Постара се да изглежда максимално малоумно.
Ядон измърмори нещо за глупавите жени и поклати глава заради очевадната липса на разбирателство.
— Само исках да разгледам картините — каза Сарене с треперещ глас, сякаш след миг щеше да се разплаче.
Ядон вдигна длан, за да прекъсне тирадата й, и се обърна към документите. Сарене едва удържа усмивката си, докато бършеше очи и се обръщаше уж към картините.
— Това беше неочаквано — каза тихо Аше.
— После ще се оправя с Ядон — измърмори Сарене. — В момента имам по-големи тревоги.
— Не вярвах, че ще видя деня, в който точно вие ще се поддадете на женския стереотип. Дори да е само преструвка.