Сарене изсумтя.
— Това ти лице ми харесва достатъчно. То ме обичаше, когато бях затворена в Елантрис, без титли и привилегии.
— Мислиш ли, че можеш да свикнеш? — попита принцът.
— Раоден, миналата седмица щях да се омъжа за Роял. Той беше мил старец, но дори скалите изглеждат по-красиви в сравнение с него.
Раоден се засмя. Въпреки всичко — Телрий, Хратен и кончината на бедния Роял — сърцето му се изпълваше с радост.
— Какво правят тези? — попита Сарене и посочи към двореца.
Раоден се обърна да проследи жеста й и я бутна леко напред. Тя го стисна здраво за рамото и пръстите й се впиха в плътта му.
— Не прави така!
— Спокойно — каза той и я прегърна. — Забравих, че се боиш от високото.
— Не се боя от високото. — Сарене не го пускаше. — Просто малко се замайвам.
— Разбира се. — Раоден присви очи към двореца. Виждаше, че група войници се занимават с нещо пред входа. Изнасяха одеяла или чаршафи.
— Много е далече — каза Сарене. — Къде се бави Аше?
Раоден нарисува пред тях големия кръгъл аон Нае. Когато свърши, въздухът в кръга се развълнува като вода, след което се проясни и приближи гледката. Раоден го насочи с длан към двореца. Гледката се проясни дотолкова, че можеха да видят отличителните знаци на войниците.
— Това е полезно — отбеляза Сарене, докато Раоден повдигаше леко аона. Войниците наистина изнасяха чаршафи, в които бяха увити тела.
Принцът настръхна, докато мърдаше диска покрай наредените в редица трупове. Последните два бяха познати.
Сарене изписка ужасено, когато мъртвите лица на Еондел и Телрий дойдоха на фокус.
— Нападнал е късно през нощта, милейди — обясни Аше.
Останалите членове на групата им — Кайн, Лукел и Шуден — се бяха събрали на покрива на къщата и гледаха през аонския далекоглед към погребалната клада в двора на двореца. Барон Шуден беше тъжен и клатеше невярващо глава. Сарене стисна ръката на младия джиндосец в опит да го утеши, защото осъзнаваше болезнено колко трудни са били последните няколко дена. Бъдещият му тъст се бе оказал предател, Торена бе изчезнала, а сега най-добрият му приятел бе мъртъв.
— Той беше храбър мъж — каза Кайн.
— Това никога не е било поставяно под съмнение — отвърна принцът. — Но действието му е глупаво.
— Направил го е да защити честта, Раоден — каза Сарене, взряна в обезверения Шуден. — Телрий уби един велик човек. Еондел е искал да отмъсти за херцога.
Раоден поклати глава.
— Сарене, отмъщението винаги е било глупав мотив. Така загубихме не само Роял, но и Еондел. А народът има втори мъртъв крал в рамките на няколко седмици.
Сарене заряза темата. Раоден говореше като владетел, а не като приятел. Не можеше да прости на Еондел, дори в смъртта, заради ситуацията, която графът бе създал. Войниците не се церемониха дълго, преди да запалят загиналите. Те подпалиха кладата и отдадоха чест, докато телата горяха. Каквото и да говореха за стражите, хората си вършеха работата сериозно и с чест.
— Вижте. — Раоден насочи аона си към петдесетина конници, които се отделиха от кладата и тръгнаха в галоп към къщата на Кайн. Всички носеха кафявите наметала на офицери от градската стража на Елантрис.
— Май нещата отиват на зле — каза Кайн.
— А може би на добре — възрази Раоден.
Кайн поклати глава.
— Да съборим входа. Нека опитат да избият вратата с един товар камъни пред нея.
— Не. Няма смисъл сами да се набутваме в капан. Искам да се срещна с тях.
— Има и други изходи от сградата — съобщи Кайн.
— Въпреки това изчакай командата ми, преди да срутваш входа. Това е заповед.
Кайн стисна зъби за миг, но кимна.
— Добре, Раоден, но не защото заповядваш, а защото ти вярвам. Синът ми те нарича крал, но аз не признавам ничия власт.
Сарене погледна изненадано към чичо си. Досега не го бе чувала да говори с такъв тон. Обикновено беше весел и жизнен като панаирджийска мечка. Сега лицето му бе мрачно. Беше си пуснал мустаци веднага след смъртта на Ядон. Учтивият, спокоен готвач бе изчезнал, а мъжът на негово място приличаше на коравите адмирали на баща й.
— Благодаря, Кайн — отвърна Раоден.
Чичо й кимна. Конниците приближиха бързо и се пръснаха да обградят укреплението на Кайн. Един от тях забеляза Раоден на покрива и смушка коня си да се приближи.
— Чухме слухове, че лорд Раоден, престолонаследникът на Арелон е жив — обясни мъжът. — Ако това е вярно, нека се покаже. Страната се нуждае от крал.
Кайн се успокои видимо, а Раоден си позволи тиха въздишка. Офицерите стояха в редица, все още на коне, и той можеше да види лицата им. Бяха притеснени и объркани, но обнадеждени.
— Трябва да действаме бързо, преди гьорнът да реагира — обърна се Раоден към приятелите си. — Изпратете съобщения до благородниците. Искам да проведа коронацията си до един час.