Раоден влезе в тронната зала на двореца. До подиума стояха Сарене и младоликият коратски патриарх. Раоден се бе запознал с него току-що, но описанието на Сарене бе точно. Най-запомнящите се черти бяха дългата руса коса, усмивката, която намекваше, че уж знае много, и самодоволното изражение. Но принцът имаше нужда от него. Коронясването му от патриарха на Шу-Корат щеше да създаде важен прецедент.
Сарене се усмихна окуражително, когато той приближи. Раоден се изумяваше колко силна е тя, въпреки че бе преживяла толкова в последно време. Застана до нея на подиума и се обърна към благородниците на Арелон.
Разпознаваше повечето лица. Мнозина го поддържаха преди изгнанието му. Но сега повечето бяха просто объркани. Появата му бе внезапна, както и смъртта на Телрий. Вече се разпространяваха слухове, че Раоден е замесен в убийството, но хората сякаш не им даваха ухо. Очите им бяха помръкнали и изглеждаха изтощени от продължителния стрес.
Всичко щеше да се промени. Раоден си го обеща наум. Без повече въпроси. Без несигурност. Ще организира обединен фронт с Теод и ще се опълчи на Фьорден.
— Лордове, дами — започна той. — Жители на Арелон. Нашето бедно кралство изстрада много през последните десет години. Нека да започнем отначало. С приемането на тази корона аз обещавам…
Той замръзна. Усещаше… енергия. Първо реши, че дор го напада. После осъзна, че е нещо друго, каквото не бе изпитвал досега. Нещо външно. Някой друг манипулираше дор. Той огледа тълпата, прикрил изненадата си. Очите му се спряха на дребна фигура с червена роба, почти незабележима сред аристократите. Енергията идваше от него.
Деретски жрец? Раоден се замисли, не можеше да повярва. Мъжът се усмихваше, косата под качулката му бе руса. Какво? Настроението на тълпата се промени. Няколко души припаднаха, а останалите просто зяпнаха. Смаяно. Шокирано. Но някак без изненада. Бяха толкова изстрадали, че непрекъснато очакваха да се случи нещо ужасно.
Раоден нямаше нужда да проверява, за да разбере, че илюзията му е изчезнала.
Патриархът се сепна и изтърва короната, отстъпвайки назад. Раоден погледна към хората със свит стомах. А беше толкова близо…
До него се разнесе глас.
— Вижте го, благородници на Арелон! — извика Сарене. — Вижте човека, който щеше да ви бъде крал. Вижте тъмната кожа и елантриското лице! И ми кажете… Това има ли значение?
Тълпата бе притихнала.
— Десет години бяхте управлявани от тиран, защото отхвърлихте Елантрис. Вие бяхте привилегировани, богати, но в известен смисъл бяхте най-потиснатите, защото нямахте сигурност. Титлите струваха ли си свободата? Това е човекът, който ви обичаше, докато другите се опитваха да стъпчат гордостта ви. Питам ви: това, че е елантрисец, по-лош крал ли го прави от Ядон и Телрий? — Тя коленичи пред него. — Аз първа ще приема управлението му.
Раоден погледна тълпата напрегнато. Хората започнаха да коленичат един след друг. Първо Шуден и Лукел, които стояха в челото, а после и останалите. Някои го правеха изпаднали във вцепенение, други примирено. Но имаше и такива, които се осмеляваха да бъдат щастливи.
Сарене се наведе и взе падналата корона. Беше простичка — набързо изкован златен обръч, — но означаваше толкова много.
Сейналан бе зашеметен и принцесата на Теод пое задълженията му. Тя се изправи и положи короната на главата на Раоден.
— Ето вашият крал! — извика.
Някои от хората започнаха да надават радостни възгласи.
Един мъж със сигурност не се радваше. Дилаф сякаш искаше да си пробие път през тълпата и да разкъса Раоден с голи ръце. Хората, чиито възгласи преминаха от разпокъсани викове във всеобщо одобрение, му пречеха. Жрецът се огледа с омраза и се насочи към вратите, за да изчезне в смрачаващия се град.
Сарене не му обърна внимание и се завъртя към Раоден.
— Поздравления, ваше величество — каза тя и го целуна леко.
— Не мога да повярвам, че ме приеха — промълви учудено Раоден.
— Преди десет години те отхвърлиха Елантрис и откриха, че човек може да бъде чудовище, без значение как изглежда. Най-сетне са готови да приемат владетел не защото е бог или има пари, а защото знаят, че ще ги управлява добре.
Раоден се усмихна.
— Разбира се, много важно е и владетелят да има жена, която умее да изнася трогателни речи в нужния момент.
— Така е.
Раоден се обърна и погледна над тълпата към оттеглящия се Дилаф.
— Кой беше този?
— Един от жреците на Хратен — отвърна небрежно Сарене. — Предполагам, че днес не му е ден. Известен е с омразата си към елантрисците.