Сарене отвори вратата и се смъкна навън. Затича по паветата, обувките й се изхлузиха в бързината. Нагоре по улицата, встрани от пожарите, се намираше къщата на Кайн. Само да успееше да се добере до нея! Тялото на кочияша се заби в стената на съседната сграда и се свлече на земята. Сарене изпищя, дръпна се назад и почти се спъна. Демоничното същество скочи от покрива на каретата и тръгна бавно към нея, а тъмният му силует се очертаваше на светлината от пожарите. Движенията му бяха спокойни, но се движеше в готовност. Сарене виждаше неестествените сенки и издатини по кожата му, сякаш скелетът му бе усукан и издълбан.
Тя потисна следващия крясък и хукна нагоре по хълма към къщата на чичо си. Не беше достатъчно бърза. Хващането й щеше да е като игра за чудовището. Чуваше стъпките му отзад. Приближаваха. Все по-бързо и по-бързо. Видя светлините отпред, но нещо я сграбчи за глезена. Сарене се изви, защото съществото я дръпна с невероятна сила, и падна на земята, стоварвайки се странично. Извъртя се по гръб и изстена от болка.
Разкривената фигура се надвеси над нея. Чу как прошепна нещо на чужд език. Фьорденски. Нещо едро и тъмно се блъсна в чудовището и го отхвърли назад. Двете фигури се сборичкаха в мрака. Съществото изпищя, но новодошлият извика по-силно. Сарене се надигна и погледна към сенките. Някаква приближаваща светлина ги освети. Очакваше да види полуголия воин, но не и противника му.
— Кайн? — възкликна Сарене.
Чичо й държеше огромна брадва, широка колкото човешко тяло. Той я заби в гърба на създанието, което пълзеше по паветата към меча си. Съществото извика от болка, въпреки че острието не проникна надълбоко. Кайн освободи брадвата, вдигна я и я стовари с могъщ замах право в лицето на демона. Противникът му изстена, но не спря да се движи. Нито пък Кайн. Той замахваше отново и отново, удряше главата на чудовището и крещеше теодски бойни възгласи с дрезгавия си глас. Костите изпукаха и най-сетне съществото спря да се движи.
Нещо докосна ръката на Сарене и тя изпищя. Лукел бе коленичил до нея с вдигнат фенер.
— Хайде! — извика той и я вдигна на крака.
Притичаха краткото разстояние до имението, а чичо й ги прикриваше отзад.
Минаха през вратите и нахлуха в кухнята, където ги очакваше група уплашени хора. Даора се втурна към съпруга си, докато Лукел залостваше вратите.
— Лукел, срути входа — нареди Кайн.
Братовчед й се подчини и дръпна ръчката, която Сарене мислеше за поставка за факли. Разнесе се могъщ трясък и през кухненската врата нахлу облак прах.
Сарене се тръшна на един стол и огледа смълчаната стая. Шуден бе тук и бе успял да намери Торена, която подсмърчаше тихо в прегръдките му. Даорн, Кайсе и Адиен се бяха свили в ъгъла до жената на Лукел. Раоден го нямаше.
— Какви… са тези неща? — попита Сарене, обръщайки се към братовчед си.
Той поклати глава.
— Не знам. Атаката започна преди малко и се притеснихме, че нещо ти се е случило. Чакахме навън. Добре, че татко забеляза каретата в подножието на хълма.
Сарене кимна, все още смаяна.
Кайн стоеше, прегърнал жена си, и гледаше окървавената брадва в другата си ръка.
— Заклех се, че повече няма да хващам това проклето оръжие — прошепна той.
Даора го потупа по рамото. Въпреки шока Сарене осъзна, че разпознава брадвата. Тя висеше на кухненската стена наред с другите сувенири от пътуванията на Кайн. Но той стискаше дръжката й с видимо умение. Оръжието не беше декоративно, както смяташе отначало. Погледна по-внимателно и видя, че острието е нащърбено и издраскано. В метала бе гравиран аонът Рео. Символът за наказание.
— Защо му е на един търговец да знае как се ползва това? — промълви Сарене, почти дошла на себе си.
Кайн поклати глава.
— Търговците не знаят.
Сарене бе чувала само за един човек, който ползваше аона Рео, и той бе по-скоро мит.
— Наричаха го Дрезгавия — прошепна тя. — Пиратът Дреок.
— Това е грешка — изтъкна Кайн хрипливо. — Истинското му име бе Дреок Раздраното гърло.
— Той се опита да открадне трона на Теод от баща ми — каза Сарене и го погледна в очите.
— Не — отговори Кайн и се извърна. — Дреок просто искаше своето. Опитваше да си възвърне трона, който по-младият му брат Евънтео открадна под носа му, докато той се шляеше като глупак.