И явно продължаваше да е добър. Беше се завърнал в града едва тази сутрин и затова Сарене не го бе засякла на погребението.
Най-голямата изненада бяха децата. Вече знаеше, че е женен, но не можеше да си представи шантавия Шишо Кай като баща. Представите й се разбиха в момента, в който Кайн и Даора отвориха вратата на трапезарията.
— Татко е вкъщи! — чу се млад, момичешки глас.
— Да, татко се прибра — потвърди Кайн многострадално. — И не, не ти нося нищо. Нямаше ме само за няколко минути.
— Няма значение, че не носиш нищо. Просто искам да ям. — Момичето беше на около десет, но имаше сериозен глас, почти като на възрастен. Носеше розова рокля с бяла панделка и имаше руса коса.
— Кайсе, кога не искаш да ядеш? — попита кисело момчето до нея, което изглеждаше почти идентично.
— Сарене — обяви Кайн, — запознай се с братовчедите си Кайсе и Даорн. Двете най-големи главоболия в живота на бедния ти чичо.
— Стига де, татко. Знаеш, че щеше да полудееш от скука без тях — каза мъж, който се появи от далечната врата. Беше със среден арелонски ръст, тоест с няколко сантиметра по-нисък от Сарене, стройно тяло и изключително красиво лице. Косата му беше разделена на път и се спускаше от двете страни на лицето. До него стоеше жена с черна коса и изучаваше Сарене с леко присвити устни.
Мъжът се поклони леко.
— Ваше височество — каза той със съвсем лека усмивка.
— Синът ми Лукел — обясни Кайн.
— Синът ти ли? — възкликна Сарене. Можеше да приеме малките деца, но Лукел изглеждаше по-голям от нея. Тоест…
— Не — поклати глава Кайн. — Лукел е от предишния брак на Даора.
— Не че това ме прави по-малко негов син. — Лукел се усмихна широко. — Няма да зарежеш отговорността за мен толкова лесно.
— Дори самият Доми не би посмял да поеме отговорност за теб. Както и да е, това до него е Джала.
— Дъщеря ти? — попита Сарене, докато Джала правеше реверанс.
— Снаха — обясни тъмнокосата жена със силен акцент.
— Ти си от Фьорден? — изненада се Сарене. Косата беше само намек, но името и акцентът го доказваха.
— От Сворден — поправи я Джала. Не че имаше значение. Малкото кралство си беше практически провинция на Фьорден.
— Двамата учехме в университета на Сворден — обясни Лукел.
— Оженихме се миналия месец.
— Поздравления. Добре е, че не съм единствената младоженка в стаята. — Сарене искаше да прозвучи лековато, но не можа да скрие горчивината в гласа си. Усети голямата лапа на Кайн на рамото си.
— Съжалявам, Ене — каза нежно той. — Не исках да го споменавам. Заслужаваш по-добра съдба. Винаги си била весела като дете.
— Не е голяма загуба — отвърна Сарене с безразличие, което не изпитваше. — Все пак не го познавах, чичо.
— Въпреки това — включи се Даора. — Сигурно е било голям шок.
— Може да се каже — съгласи се Сарене.
— Ако ще помогне — продължи Кайн, — да знаеш, че принц Раоден беше добър човек. Един от най-добрите ми познати. Ако беше по-запозната с арелонската политика, щеше да знаеш, че не използвам тези думи често, когато говоря за двора на Ядон.
Сарене кимна. Беше донякъде щастлива, че е преценила правилно Раоден по писмата. Друга част от нея смяташе, че ще й е по-лесно, ако продължава да мисли, че принцът прилича повече на баща си.
— Стига приказки за умрели принцове — чу се настойчив глас от масата. — Ако не вечеряме скоро, татко ще спре да се оплаква от мен, защото ще умра.
— Да, Кайн — съгласи се Даора. — По-добре върви в кухнята да се увериш, че манджите няма да загорят.
Кайн изсумтя.
— Всичко се движи по график. Невъзможно е… — Едрият мъж спря, помириса въздуха, изруга и излезе бързо от стаята.
— Чичо Кайн ли готви вечерята? — изуми се Сарене.
— Чичо ти е един от най-добрите готвачи в града, скъпа — обясни Даора.
— Чичо Кайн? — повтори Сарене. — Готвач?
Даора кимна сякаш това бе всекидневие.
— Кайн е посетил повече места от всеки арелонец и е събрал всякакви рецепти. Мисля, че тази вечер готви някакво ястие от Джиндо.
— Това значи ли, че скоро ще ядем? — настоя Кайсе.
— Мразя джиндоска храна — оплака се Даорн. — Твърде е пикантна.
— Ти не харесваш нищо, ако не е сладко — подразни го Лукел и разроши косата му.
— Даорн, върви да повикаш Адиен.
— Още ли имате? — ахна Сарене.
Даора кимна.
— Последният. Братът на Лукел.
— Сигурно спи — обади се Кайсе. — Адиен винаги спи. Сигурно, защото умът му е само наполовина буден.
— Кайсе, момичетата, които говорят така за братята си, си лягат без вечеря — заплаши я Даора. — Даорн, заминавай.