— Пък и не ни трябва — допълни Даора. — Ще се изненадаш колко много работа може да свърши човек.
— Особено когато има две деца за по-гадните задачи — обади се Кайн с мазна усмивка.
— Само за това ли ставаме? — засмя се Лукел. — Да чистим пода?
— Единствената причина да има човек деца — отвърна Кайн. — С майка ти заченахме Даорн само защото ни трябваше някой за нощните гърнета.
— Татко, моля те — намеси се Кайсе. — Опитвам се да ям.
— Милостивият Доми да е на помощ на клетника, който прекъсне вечерята на Кайсе — подсмихна се Лукел.
— Принцеса Кайсе — поправи го момичето.
— О, значи малката ми дъщеричка вече е принцеса? — попита развеселено Кайн.
— Щом Сарене е принцеса, значи и аз съм. Нали си й чичо? Значи и ти си принц. Нали така?
— Да, така е. Но официално вече нямам титла.
— Сигурно са те изгонили, защото си говорил за нощни гърнета по време на вечеря. Принцесите не правят така. Това са ужасни маниери.
— Разбира се — потвърди Кайн с приветлива усмивка. — Чудно как не съм се усетил преди.
— Е — продължи Кайсе. — Ако ти си принц, дъщеря ти е принцеса.
— Боя се, че не е точно така — обади се Лукел. — Татко не е крал, така че децата му ще са барони или графове, а не принцове.
— Вярно ли? — попита разочаровано Кайсе.
— Боя се, че да — отвърна Кайн. — Но повярвай ми. Който твърди, че не си принцеса, не е чувал как мрънкаш, като дойде време за лягане.
Момичето се замисли за момент, несигурно как да приеме този коментар. Накрая просто се върна към вечерята. Сарене не й обръщаше внимание. Умът й бе зациклил на момента, в който чичо й призна, че вече няма официална титла. Миришеше на политика. Мислеше си, че знае всички събития от последните петдесет години в Теод, но не бе чувала, че Кайн официално е лишен от титла.
Преди да зададе повече въпроси, през прозореца се появи Аше. Заради вълнуващата вечеря Сарене почти бе забравила, че го е пратила да следи гьорн Хратен.
Кълбото светлина увисна колебливо във въздуха.
— Милейди, прекъсвам ли ви?
— Не, Аше. Ела да се запознаеш с роднините ми.
— Имаш си сеон! — възкликна изумено Даорн. Сестра му беше толкова поразена, че за първи път само мълчеше.
— Това е Аше — обясни Сарене. — Той служи на фамилията ми от двеста години и е най-мъдрият сеон, който познавам.
— Милейди, преувеличавате — отвърна Аше, но заблестя по-силно.
— Сеон… — промълви тихо Кайсе, забравила за вечерята.
— Винаги са били редки — намеси се Кайн. — Сега повече отвсякога.
— Откъде го имаш? — поинтересува се Кайсе.
— От майка ми. Тя ми предаде Аше, когато се родих. — Предаването на сеон беше един от най-скъпите подаръци.
Някой ден тя щеше да избере нов повереник за Аше. Планираше това да е някое от децата й или внуците. Към момента обаче подобна възможност изглеждаше крайно малко вероятна.
— Сеон — повтори Кайсе с почуда. След това се обърна към Сарене с блеснал поглед. — Може ли да си поиграя с него след вечеря?
— Да си играе с мен ли? — попита Аше несигурно.
— Може ли, моля, братовчедке Сарене? — настоя Кайсе.
— Не знам — отвърна Сарене с усмивка. — Помня някакви коментари за височината ми.
Всички се засмяха при разочарованото изражение на момиченцето. В този момент, сред смеха им, за пръв път след като бе напуснала дома си преди седмица, Сарене почувства, че напрежението й почва да си отива.
— Опасявам се, че няма никаква надежда за краля. — Хратен скръсти ръце на нагръдника си и погледна замислено към тронната зала.
— Ваша милост? — не разбра Дилаф.
— Крал Ядон — обясни Хратен. — Надявах се, че ще мога да го спася. Въпреки че не очаквам аристокрацията да ме последва без съпротива. Твърде дълбоко са затънали. Може би, ако ги бяхме натиснали веднага след реод. Разбира се, по онова време още се страхувахме, че болестта на елантрисците може да е заразна.
— Джадет повали Елантрис — заяви пламенно Дилаф.