— Да. — Хратен не си направи труда да погледне към по-ниския мъж. — Но понякога Джадет използва естествени процеси да наложи волята си. Една болест би убила еднакво и арелонци, и фьорденци.
— Джадет ще защити избраниците си.
— Разбира се — съгласи се Хратен разсеяно и хвърли последен разочарован поглед от коридора към тронната зала. Беше направил предложението, защото знаеше, че най-лесният начин да спаси Арелон е като покръсти владетеля му, но не очакваше Ядон да реагира благосклонно. Ако можеше кралят да разбере колко страдание ще избегне с една проста смяна на вярата…
Вече беше твърде късно. Ядон беше отхвърлил официално Джадет. Бе наложително да се даде пример. Но Хратен трябваше да действа внимателно. Все още имаше ярки спомени от дуладелската революция, смъртта, кръвопролитието, хаоса. Трябваше да избегне подобен катаклизъм. Хратен беше строг и решителен мъж, но не харесваше насилието.
Но пък разполагаше само с три месеца и може би нямаше друг избор. Ако искаше да успее, вероятно щеше да се наложи да провокира бунт. Още смърт и хаос, ужасни неща за страна, която не се бе оправила от последната революция. Империята на Джадет нямаше да седи безучастно само защото няколко неуки аристократи не желаеха да приемат истината.
— Явно очаквах твърде много от тях — измърмори Хратен. — Все пак те са само арелонци.
Дилаф не реагира на коментара му.
— Артет, видях една странна личност в тронната зала — каза Хратен, докато вървеше покрай слугите и скулптурите, без да им обръща внимание. — Може би ще ми помогнеш да я идентифицирам. Беше по-висока от арелонците, а косата й е по-светла от местното кестеняво. Изглежда е пришълка.
— Какво носеше, ваша святост? — попита Дилаф.
— Черно. Черна рокля с жълт колан.
— Това е новата принцеса, ваша милост — изсъска Дилаф с внезапна злоба.
— Нова принцеса ли?
— Пристигна вчера, по същото време като вас. Трябваше да се омъжи за Раоден, сина на Ядон.
Хратен кимна. Не беше присъствал на погребението на принца, но бе чул за него. Ала не знаеше нищо за въпросния брак. Явно годежът беше скорошен.
— Останала е тук въпреки смъртта на принца?
Дилаф кимна.
— За нейно съжаление спогодбата валидизира брака въпреки смъртта.
— Аха. Откъде е тя?
— От Теод, ваша милост — изръмжа Дилаф.
Хратен кимна, разбираше омразата в гласа на Дилаф. Въпреки близостта на еретичния Елантрис Арелон все пак можеше да се надява на изкупление. Теод обаче беше родината на Шу-Корат, лъжовната секта на Шу-Кесег, бащинската религия на Шу-Дерет. Денят, в който Теод паднеше под властта на Фьорден, щеше да е наистина изключително радостен.
— Теодската принцеса може да е проблем — подсмихна се Хратен.
— Нищо не може да устои на империята на Джадет.
— Артет, ако нищо не можеше да й устои, вече щяхме да владеем целия свят. Джадет е щастлив да ни позволи да му служим и ни прославя, като огъва глупавите пред волята ни. А от всички глупаци на света теодците са най-опасни.
— Как една жена може да е опасна за вас, ваша святост?
— Ами, на първо място, бракът означава, че Теод и Арелон имат кръвна връзка. Ако не внимаваме, ще трябва да се бием едновременно с двете държави. Хората са по-склонни да се правят на герои, когато разполагат със съюзници.
— Разбирам, ваша милост.
Хратен кимна и излезе на открито.
— Гледай внимателно, артет, и ще те науча на най-важния урок. Малко хора го знаят, а още по-малко могат да се възползват от него.
— Какъв урок? — попита Дилаф, който продължаваше да върви плътно зад него.
Хратен се усмихна леко.
— Ще ти покажа как може да се унищожи нация. Средствата, с които слугите на Джадет могат да съборят кралство и да вземат под контрол душите на хората.
— Нямам търпение, ваша милост.
— Добре. — Хратен погледна в далечината към огромната стена на Елантрис. — Заведи ме там. Искам да видя падналите господари на Арелон.
Първото му впечатление от Кае беше колко незащитен е градът. Сега, като стоеше на стената на Елантрис, Хратен виждаше, че даже е надценил жалките фортификации на Кае. От външната страна на стената на Елантрис имаше широки терасирани стълби, които даваха достъп чак до върха. Бяха със здрава каменна конструкция и нямаше начин да се унищожат бързо. Ако жителите на Кае се оттеглеха в Елантрис, нямаше да са защитени, а хванати в капан.
Нямаше стрелци. Градската стража на Елантрис бе въоръжена с дълги и тежки копия, негодни за хвърляне. Крачеха гордо в жълто-кафявите си униформи без доспехи и явно се смятаха за по-висши от простото градско опълчение. Доколкото Хратен бе чул, стражата дори не беше нужна да държи елантрисците вътре. Създанията почти не се опитваха да избягат, а стената беше твърде голяма, за да се патрулира ефективно. Стражата беше повече за хорските очи, отколкото действителна военна част. Жителите на Кае се чувстваха по-спокойни в покрайнините на Елантрис, като знаеха, че войниците наблюдават града. Хратен подозираше, че при военен конфликт членовете на стражата щяха да имат затруднения да защитят себе си, камо ли населението на Кае.