— Теорен? — подвикна Раоден, избирайки едно от популярните имена.
Мършавият мъж се извърна изненадано, след което се огледа с объркване.
— Теорен, наистина си ти! — Раоден го прегърна през рамо. След това продължи с по-тих глас. — Приятелю, имаш две възможности. Или ще правиш каквото ти кажа, или онези мъже в сенките ще те подгонят и пребият.
Човекът хвърли тревожен поглед към сенките.
За щастие в този момент хората на Шаор решиха да се раздвижат и фигурите им се показаха на светло, а дивите им очи бяха втренчени гладно в новодошлия.
Това беше достатъчно.
— Какво да правя? — попита мъжът с треперещ глас.
— Бягай! — нареди Раоден и се втурна по една от алеите.
Човекът нямаше нужда от подканяне. Беше толкова бърз, че Раоден се притесни да не го изпревари и да се изгуби някъде. Отзад се чу сподавено възклицание, щом Галадон проумя какво се случва. Едрият дуладелец нямаше проблеми да ги настигне. Въпреки прекараното в Елантрис време той беше в доста по-добра форма от Раоден.
— Какво, в името на Долокен, си мислиш, че правиш, глупако?
— Ще ти кажа след малко — отвърна кратко Раоден, за да пести силите си, докато тича.
Дъхът му не свършваше, но тялото започваше да се уморява. Усети предвестниците на прималяването и осъзна, че от тримата той е най-бавният бегач. Но пък единствен знаеше къде отиват.
— Надясно! — изкрещя той и новият и се втурна по страничната алейка. Двамата го последваха, както и биячите, които ги следваха неотклонно. За щастие, целта им не беше далече.
— Руло — изпсува Галадон, когато осъзна къде отиват. Беше една от къщите, които му бе показал предния ден, тази с нестабилните стълби. Раоден се втурна през вратата и нагоре по стълбището, като на няколко пъти щеше да падне, защото стъпалата поддаваха. Щом стигна на покрива, използва цялата си останала сила, за да избута останките от глинено-тухлен разсадник върху стълбите, след като спътниците му ги прекосиха. Изгнилата конструкция не можа да понесе тежестта и се срути на земята с трясък.
Галадон погледна критично към дупката. Хората на Шаор се бяха скупчили долу, а настървението им беше притъпено за миг от реалността.
— Сега какво, гений? — повдигна вежди Галадон.
Раоден се приближи до новия, който пъхтеше от качването по стълбите. Принцът прибра част от даровете му и хвърли останалото на глутницата отдолу. Чуха се звуци от борба, мъжете се сбиха за храната.
Раоден се дръпна назад.
— Да се надяваме, ще осъзнаят, че няма какво повече да ни вземат, и ще си тръгнат.
— А ако не го направят? — натърти Галадон.
Раоден сви рамене.
— Нали можем да живеем вечно без вода и храна?
— Да, но предпочитам да не изкарвам вечността на покрива на тази къща. — Галадон изгледа новодошлия и като придърпа Раоден настрани, прошепна: — Суле, каква беше тази работа? Можеше да им хвърлиш храната още на площада. Защо изобщо го „спаси“? Хората на Шаор може би нямаше да го наранят.
— Нямаше как да сме сигурни. Пък така той смята, че ми дължи живота си.
Галадон изсумтя.
— Е, сега имаш още един последовател на евтината цена да враждуваш с една трета от престъпниците на Елантрис.
— Това е само началото — усмихна се Раоден. Въпреки смелите думи не беше съвсем сигурен в действията си. Беше изумен как натъртеният палец продължава да го боли, а и си беше одрал ръцете, докато събаряше стълбата.
Не беше толкова болезнено като палеца, но заплашваше да отвлече вниманието му от плана. „Продължавай да се движиш. Продължавай да работиш. Не позволявай на болката да поеме контрол.“
— Казвам се Мареше — обясни новодошлият. — Бижутер съм.
— Бижутер — измърмори недоволно Раоден и скръсти ръце. — Няма да ни е от полза. Какво друго умееш?
Мареше го погледна възмутено, сякаш забравил, че преди минути трепереше от страх.
— Бижутерството е много полезен занаят, господине.
— Не и в Елантрис. — Галадон се приближи към дупката, да види дали бандитите са се махнали. Явно не бяха, защото хвърли доста злобен поглед към Раоден.
Принцът го пренебрегна демонстративно и се обърна към Мареше.
— Какво друго умееш?
— Всичко.
— Това е доста общо, приятелю. Може ли малко по-определено?
Мареше вдигна ръка в драматичен жест.
— Аз съм майстор. Занаятчия. Мога да правя всичко, защото Доми ми е дал душа на творец.
Галадон изсумтя от позицията си до стълбището.
— А обувки? — попита Раоден.
— Обувки ли? — попита Мареше с леко засегнат тон.
— Да, обувки.
— Предполагам, че да. Те едва ли изискват уменията на истински занаятчия.
— И истински иди… — започна Галадон, но Раоден го прекъсна.