— Майстор Мареше — каза принцът максимално дипломатично. — Хората пристигат в града само с погребална роба. Ако човек може да прави обувки, ще е много полезен.
— Какви обувки? — попита Мареше.
— Кожени. Но няма да е лесно. Елантрисците не могат да си позволят грешки. Ако обувките не стават, ще направят пришки. Пришки, които никога няма да се излекуват.
— Как така никога? — промълви Мареше притеснено.
— Вече сме елантрисци, Мареше — обясни Раоден. — Раните ни не зарастват.
— Не зарастват?…
— Искаш ли пример, занаятчио? — намеси се Галадон. — Може да се уреди лесно. Коло?
Мареше пребледня и погледна към Раоден.
— Явно не ме харесва много.
— Глупости. — Раоден го прегърна през рамо и го завъртя настрани от ухилената физиономия на Галадон. — Той си е такъв.
— Щом казвате, господарю…
Раоден помълча малко.
— Наричай ме Дух. — Това беше значението на аона Рао.
— Господарю Дух. — Мареше присви очи. — Изглеждаш ми познат.
— Никога не сме се виждали. Кажи сега за обувките…
— Значи трябва да пасват перфектно, без никакви неудобства?
— Знам, че звучи трудно. Ако не е по силите ти…
— Няма такова нещо. Ще го направя, господарю Дух.
— Чудесно.
— Не си тръгват — обади се Галадон отзад.
Раоден изгледа едрия дуладелец.
— Е, и какво? Не е като да имаме спешна работа. Тук даже е доста приятно. Стой спокойно и се наслаждавай.
От облаците над тях се разнесе гръм и Раоден усети първата капка.
— Страхотно — изръмжа Галадон. — Вече се наслаждавам.
Сарене реши да не приема поканата на чичо си да живее при него. Изкушаваше се да остане при семейството му, но се боеше, че ще изгуби позицията си в двора. Дворецът беше фонтан от информация, преливащ от благороднически клюки и интриги. Ако искаше да се противопостави на Хратен, трябваше да бъде информирана.
Затова на следващия ден, след срещата с Кайн, тя взе триножник и бои и се цопна право в средата на тронната зала на Ядон.
— Какво, в името на Доми, правиш тук, момиче! — възкликна кралят, който се появи с обичайната си тълпа прислужници.
Сарене вдигна поглед от платното и се направи на изненадана.
— Рисувам, татко. — Тя махна с четката и червената боя опръска незащитеното лице на канцлера.
Ядон въздъхна.
— Виждам, че рисуваш. Защо го правиш тук?
— О — отвърна Сарене невинно. — Прерисувам картините ти, татко. Много ми харесват.
— Прерисуваш?… — Ядон я погледна изумено. — Но…
Сарене завъртя платното с горда усмивка и показа на краля нещо, което смътно напомняше на една от картините му с цветя.
— О, в името на Доми! — изръмжа Ядон. — Щом искаш, рисувай, момиче. Но не го прави в средата на тронната ми зала!
Сарене се опули, примигна няколко пъти, след което придърпа стола и статива си до една колона и продължи да рисува.
Ядон изръмжа.
— Искам… уф, Доми да го вземе! Не си заслужава усилията.
Кралят се завъртя и тръгна към трона, нареждайки на секретаря си да продължат с първата петиция — спор между двама благородници за някаква собственост.
Аше долетя до платното й и заговори тихо.
— Мислех, че ще ви прокуди от двора, милейди.
Сарене поклати глава и се поздрави вътрешно с усмивка.
— Ядон е избухлив и лесно се пали. Колкото повече се убеждава, че съм безмозъчна, толкова по-малко ще ми се меси. Ще знае, че няма да го разбера и само ще се ядосва.
— Почвам да се чудя как такъв човек е докопал престола — отбеляза Аше.
— Добър въпрос — призна Сарене и потупа бузата си. — Макар че може би го подценяваме. Може да не е добър крал, но очевидно е изключителен търговец. За него аз съм изчерпан ресурс. Получил си е споразумението и вече не го интересувам.
— Не съм убеден, милейди. Изглежда твърде тесногръд, за да запази трона си за дълго.
— И вероятно ще го загуби — отсъди Сарене. — Подозирам, че онзи гьорн е дошъл за това.
— Добро предположение, милейди — каза Аше с дълбокия си глас. Той се доближи до платното и застина пред намацаните петна и кривите линии. — Ставате по-добра, милейди.
— Не се подигравай.
— Не, наистина, ваше височество. Когато почнахте преди пет години, никога не можех да позная, какво рисувате.
— И какво е това сега?…
Аше направи пауза.
— Купа с плодове? — предположи той с надежда.
Сарене въздъхна раздразнено. Обикновено беше добра с каквото се захванеше, но тайните на рисуването й се изплъзваха. Беше изумена от липсата си на талант и бе продължила упорито да се опитва. За съжаление художествените техники отказваха да се преклонят пред кралската й воля. Беше майстор в политиката, роден лидер и дори разбираше от джиндоска математика. Но беше ужасен художник. Не че това я спираше. Все пак беше неоспоримо инатлива.