— Някой ден нещата ще се наместят и ще успея да предам на платното това, което е в главата ми.
— Разбира се, милейди.
Сарене се усмихна.
— Дотогава да се преструваме, че съм почитател на някое от сворденските течения в крайния абстракционизъм.
— А, да. Школата на креативната заблуда. Много добре, милейди.
Двама мъже бяха дошли да представят случая си пред краля. Двамата си приличаха, носеха модни жакети над дантелени ризи и панталони с натруфени крачоли. Сарене се заинтересува от третия мъж, който бе доведен от дворцовата стража. Беше незабележителен светлокос човек, облечен в прости кафяви дрехи.
Беше очевидно недохранен и в очите му се четеше безнадеждност, което притесни Сарене.
Спорът се отнасяше до селянина. Очевидно той бе избягал от единия благородник преди три години, но бе заловен от втория. Вместо да го върне, благородникът го бе пратил да работи. Спорът всъщност не беше заради селянина, а заради децата му. Човекът беше женен от две години и му се бяха родили две деца по време на престоя му при втория благородник. Аристократите се караха за собствеността върху децата.
— Мислех, че робството е незаконно в Арелон — каза тихо Сарене.
— Така е, милейди — отвърна объркано Аше. — Не разбирам.
— Говорят за фигуративна собственост, братовчедке — чу се глас до нея. Сарене надникна изненадано иззад платното. Лукел, големият син на Кайн, стоеше усмихнат до триножника й.
— Лукел! Какво правиш тук!
— Аз съм един от най-богатите търговци в града, братовчедке — обясни той, след което заобиколи и погледна картината й с повдигнати вежди. — Имам постоянен достъп до двора. Изненадах се, че не ме видя, като влезе.
— Тук ли беше?
Лукел кимна.
— В дъното. Възобновявах някои стари познанства. Доста време отсъствах от града.
— Защо не ми се обади?
— Стана ми интересно какво правиш — отвърна той с усмивка. — Не мисля, че досега някой е окупирал центъра на тронната зала за ателие.
Сарене усети, че се изчервява.
— Получи се, нали?
— Прекрасно. Което не може да се каже за рисунката. — Той помълча. — Това е кон, нали?
Сарене се намръщи.
— Къща?
— Не е и купа с плодове, милорд — обади се Аше. — Вече я питах.
— Е, тя каза, че това е копие на картина в залата. Ако изредим всичките, все ще отгатнем.
— Брилянтна идея, господарю Лукел — одобри Аше.
— Достатъчно — изръмжа Сарене. — Онази насреща е. Нея гледах, докато рисувах.
— Онази? — възкликна Лукел. — На нея има цветя.
— И?
— Какво е това тъмното в средата на твоята?
— Цветя — отвърна Сарене.
— Аха. — Лукел погледна отново картината й, след което пак модела. — Щом казваш, братовчедке.
— По-добре ми обясни правния проблем на Ядон, преди да се ядосам, братовчеде — каза Сарене със заплашителен сладникав тон.
— Добре. Какво те интересува?
— Според нашите познания в Арелон робството е незаконно, но онези мъже повтарят, че селянинът е тяхна собственост.
Лукел се намръщи и погледна спорещите аристократи.
— Робството е незаконно, но вероятно не за дълго. Преди десет години тук нямаше селяни и благородници, само елантрисци и всички останали. След това нещата се измениха и хората вече нямат своя земя, минаха под феодално господство и сега са крепостни селяни, нещо, което наподобява древния фьорденски строй. Скоро ще станат само собственост.
Сарене се намръщи. Самият факт, че кралят изслушваше такъв случай и се замисляше да отнеме децата на човека, за да защити честта на някакъв благородник, беше чудовищен. Уж обществото се бе издигнало над тези неща. Селянинът гледаше с помръкнал поглед сякаш светлината бе избита систематично от очите му.
— По-лошо е, отколкото се опасявах.
Лукел кимна.
— Първото нещо, което направи Ядон, щом взе престола, бе да премахне индивидуалното земевладение. Арелон нямаше армия, но Ядон можеше да ангажира наемници и да принуди хората. Обяви, че цялата земя принадлежи на короната и награди тези търговци, които го бяха издигнали, с владения и титли. Само неколцина, като баща ми, имаха достатъчно пари и земи, така че кралят да не смее да ги пипне.
Сарене усети как отвращението от свекъра й се засилва. Преди Арелон се хвалеше, че е най-напредналото и щастливо общество на света. Ядон го беше смачкал и превърнал в нещо, което дори Фьорден не ползваше вече.
Сарене изгледа краля и се обърна към Лукел.
— Ела — каза тя и дръпна братовчед си настрани, за да говорят по-открито. Виждаха краля, но бяха достатъчно далече от останалите групички, за да не бъдат подслушани. — С Аше си говорихме по-рано. Как изобщо е успял да вземе трона?