Лукел сви рамене.
— Ядон е… сложна личност, братовчедке. В някои отношения е тесногръд, но умее да се справя с хората. Точно това го прави и успешен търговец. Беше начело на местната гилдия преди реод. Беше най-великият мъж в региона, без да е пряко свързан с Елантрис. Търговската гилдия беше автономна организация, която не се спогаждаше добре с елантрисците. Те осигуряваха безплатна храна за хората, което улесняваше живота на населението, но вредеше на търговците.
— Защо не са внасяли други неща? — учуди се Сарене. — Не хранителни стоки?
— Елантрисците можеха да сътворят почти всичко, братовчедке. И макар повечето им произведения да не бяха безплатни, те осигуряваха материали на доста по-ниски цени, особено с премахването на транспортните разходи. Накрая търговската гилдия сключи споразумение и накара Елантрис да осигурява само най-необходимите неща на населението. Така гилдията можеше да внася по-скъпите стоки и да ги продава на по-заможните граждани, които по ирония бяха и членове на гилдията.
— А след това се случил реод — каза Сарене, вече започваше да разбира.
Лукел кимна.
— Елантрис падна и търговската гилдия начело с Ядон остана най-могъщата организация в четирите външни града. Членовете й бяха богати и се познаваха с останалите заможни хора. Фактът, че имаха търкания с Елантрис, заздрави репутацията им в очите на народа. Ядон беше естественият избор за крал. Това обаче не означава, че е особено добър монарх.
Сарене кимна. Седналият на трона Ядон най-сетне бе взел решение относно случая. Той обяви, че беглецът ще бъде върнат на първия благородник, а децата остават за втория.
— Защото са били хранени и отгледани от настоящия си господар.
Селянинът не протестира, само сведе очи. Сарене се натъжи. След това мъжът вдигна поглед и в него се четеше нещо отвъд покорството. Омраза. Имаше достатъчно дух за тази могъща емоция.
— Това няма да продължи дълго — каза тихо тя. — Хората няма да го търпят.
— Работническата класа е живяла векове във фьорденската феодална система — отбеляза Лукел. — А с тях са се отнасяли по-лошо, отколкото с животните.
— Да, но те са били родени в нея. Хората в древен Фьорден не са познавали друга система. За тях феодализмът е бил единствената реалност. Тукашните хора са други. Десет години не са толкова много. Арелонските селяни помнят, че доскоро техните господари са били обикновени търгаши. Знаят, че е имало и по-добър живот. И по-важното, знаят, че управлението може да се срине и слугите да станат господари. Ядон ги е натоварил твърде много, твърде бързо.
Лукел се усмихна.
— Говориш като принц Раоден.
Сарене млъкна.
— Познаваше ли го добре?
— Беше най-добрият ми приятел — кимна тъжно Лукел. — Най-страхотният човек, когото познавах.
— Разкажи ми за него — помоли тя с тих глас.
Лукел се замисли малко и заговори с почит.
— Раоден правеше хората щастливи. Човек можеше да се вкисне от неприятностите си, а принцът с оптимизъм и няколко думи умееше да го накара да проумее, че се тревожи за глупости. Освен това беше много умен. Знаеше всички аони и ги рисуваше прецизно. Непрекъснато измисляше странни философии, които само татко разбираше. Дори след като завърших сворденския университет, не можех да схвана половината му теории.
— Звучи невероятно.
Лукел се усмихна.
— Не го биваше само на карти. Винаги губеше на туледу, дори когато играехме на вързано за вечерята. Щеше да е ужасен търговец, хич не му пукаше за парите. Беше готов да загуби само защото знаеше, че изпитвам удоволствие от тръпката. Не съм го виждал тъжен или гневен, освен когато посещаваше външните плантации. Често се срещаше с хората. След това се връщаше в двора и изразяваше мнението си прямо.
— Обзалагам се, че кралят не е бил очарован — вметна Сарене с тънка усмивка.
— Направо полудяваше. Опитваше всичко, за да го накара да мълчи, но не се получаваше. Принцът се противопоставяше на всяка кралска заповед. Като престолонаследник имаше право да изразява мнението си пред краля. Принцесо, не знаеш какво е сгълчаване, докато не си видяла Раоден в действие. Беше толкова строг на моменти, че даже камъните трепереха.
Сарене се отпусна назад, представяйки си с наслада как Ядон е порицаван от сина си пред целия двор.
— Липсва ми — добави тихо Лукел. — Тази страна има нужда от Раоден. Беше започнал да полага основите за промяна. Имаше много сподвижници сред благородниците. Сега групата се разпада без водачеството му. С татко се опитваме да ги задържим, но мен ме нямаше толкова дълго, че съм изтървал нещата. А малцина от тях вярват на татко.