— Защо така?
— Винаги е имал репутация на размирник. Пък и няма титла. Отказа всички предложения на краля.
Сарене се намръщи.
— Чакай малко. Мислех, че чичо Кайн е против краля. Защо Ядон ще му дава титли?
Лукел се усмихна.
— Ядон няма избор. Цялото му управление е изградено върху богатството. Татко е много заможен, а според закона парите са равни на благородство. Кралят е глупаво решил, че всички богаташи ще мислят като него и няма да има опозиция, ако раздава титли на влиятелните. Отказът на татко директно подкопава властта на Ядон и кралят го знае. Ако дори един богаташ не е благородник, системата на арелонската аристокрация е дефектна. Старият Ядон се спича всеки път, щом татко се появи в двора.
— Значи трябва да идва по-често — каза Сарене злобно.
— Татко често си намира причини да намине. Двамата с Раоден се срещаха почти всеки ден тук, за да играят шинда. Ядон се мръщеше, че го правеха в тронната му зала, но според законите дворът бе отворен за всеки поканен от сина му и нямаше как да ги изхвърли.
— Явно принцът е имал талант да използва собствените закони на краля срещу него.
— Едно от най-добрите му качества — усмихна се Лукел. — Раоден успяваше да извърти всеки нов декрет, така че да се обърне срещу баща му. Ядон опитваше постоянно през последните пет години да измисли как да обезнаследи Раоден. В крайна сметка Доми реши този проблем вместо него.
Доми или някой наемен убиец… Подозренията на Сарене нарастваха.
— Кой ще го наследи сега?
— Не е съвсем сигурно. Ядон сигурно се надява да има нов син. Ешен е достатъчно млада. Иначе би трябвало да са някои от по-могъщите херцози. Лорд Телрий или лорд Роял.
— Тук ли са? — попита Сарене и огледа тълпата.
— Роял не е. А онзи там е херцог Телрий. — Лукел кимна към един помпозен мъж в другия край на помещението. Беше строен и изпънат. Щеше да е красив, ако не беше облечен толкова натруфено. По дрехите му бяха пришити скъпоценни камъни, а пръстите му бяха отрупани със злато и сребро. Мъжът се обърна и Сарене видя, че лявата страна на лицето му е загрозена от масивен лилав родилен белег.
— Да се надяваме, че няма да вземе трона — продължи Лукел. — Ядон е твърдоглав, но поне се оправя с финансите. Скъперник е, докато Телрий е развейпрах. Обича парите и тези, които му ги дават. Щеше да е най-богатият човек в Арелон, ако не пилееше толкова. Сега е на трето място след краля и херцог Роял.
Сарене се намръщи.
— Кралят щеше да обезнаследи Раоден и да остави страната без наследник? Не е ли чувал за гражданска война?
Лукел сви рамене.
— Очевидно предпочиташе да рискува, отколкото да остави Раоден начело.
— Не иска свободата и съчувствието да провалят дребната му монархийка — заключи Сарене.
— Точно.
— Тези благородници, които са симпатизирали на Раоден. Срещат ли се още?
— Не. — Лукел се намръщи. — Страх ги е да продължат без протекциите на принца. Все пак убедихме неколцина да се видим за последно утре. Но се съмнявам, че ще излезе нещо.
— Искам да дойда — каза Сарене.
— Те не харесват нови хора, братовчедке — предупреди я Лукел. — Напоследък са подозрителни, знаят, че срещите ни може да се тълкуват като измяна.
— Нали уж е последно събиране. Какво толкова ще стане, ако се присъединя? Ще откажат да дойдат пак ли?
Лукел се замисли, след което се усмихна.
— Добре, ще кажа на татко и той ще намери начин да те вмъкне.
— Може да му кажем на обяд. — Сарене погледна разочаровано към картината си за последно и започна да прибира боите.
— Значи ще дойдеш да обядваш с нас?
— Чичо Кайн обеща фьорденска кухня. Пък и след днешната гледка не мисля, че мога да седя тук и да гледам правосъдието на Ядон. Ще започна да го замерям с картини, ако ме ядоса още малко.
Лукел се засмя.
— Това вероятно не е добра идея, нищо че си принцеса. Хайде, Кайсе ще умре от радост, че идваш. Татко винаги готви по-добре, ако имаме гости.
Лукел беше прав.
— Тук е! — изпищя Кайсе възторжено, щом я видя. — Татко, трябва да сготвиш!
Джала се появи от близката врата, за да целуне и прегърне съпруга си. Прошепна му нещо на фьорденски и Лукел се усмихна, търкайки нежно рамото й. Сарене ги изгледа със завист и стисна зъби. Беше принцеса на Теод. Нямаше право да се оплаква от необходимостта от държавни бракове. Доми беше отнел съпруга й, преди да го види, защото очевидно искаше умът й да е остър по други причини.
Чичо Кайн се появи от кухнята, тикна книгата в престилката си и я поздрави с една от мечешките си прегръдки.
— Значи не можа да не дойдеш. Няма как да се устои на магическата кухня на Кайн, а?
— Не, татко. Тя просто е гладна — обяви Кайсе.