— О, така ли? Сядай, Сарене. Обядът ще е готов след малко.
Обядът беше почти като предишната вечеря. Кайсе се оплакваше, че става бавно, Даорн опитваше да се държи по-зряло от сестра си, а Лукел ги тормозеше, както се полагаше на всеки голям брат. Адиен се появи по-късно и продължи да си мърмори някакви числа. Кайн изнесе димящите плата и се извини за отсъствието на съпругата си, която бе ангажирана с нещо друго.
Храната беше вкусна, а разговорът приятен. Поне докато Лукел не реши да осведоми фамилията за художническите напъни на Сарене.
— Мисля, че твори в някакъв неоабстракционизъм — обяви братовчед й с напълно сериозен тон.
— Така ли? — попита Кайн.
— Да. Но не знам какво иска да внуши, като изобразява цветя с кафяво петно, смътно наподобяващо кон.
Сарене се изчерви, щом останалите се засмяха. Но не беше свършило. Аше избра момента, за да я предаде и той.
— Нарича се школа на креативната заблуда — обясни сеонът с дълбокия си официален глас. — Вярвам, че принцесата се наслаждава, създавайки изкуство, което изобщо не може да бъде разбрано.
Кайн почти щеше да падне от смях. Тормозът на Сарене приключи, защото темата се отметна към нещо, което предизвика известен интерес у нея.
— Няма школа на креативната заблуда — информира ги Кайсе.
— Няма ли? — попита баща й.
— Не. Има импресионисти, неорепрезентатори, абстрактно деривативни и ревивационисти. Само това са.
— Така ли? — попита Лукел с усмивка.
— Да. Имаше движение на реалистите, но те са същите като неорепрезентаторите. Смениха само имената, за да звучат по-надуто.
— Стига се фука пред принцесата — измърмори Даорн.
— Не се фукам — изпуфтя Кайсе. — Аз съм образована.
— Фукаш се — настоя Даорн. — Освен това школата на реалистите не е същата като на неорепрезентаторите.
— Даорн, спри да се заяждаш със сестра си — нареди Кайн. — Кайсе, спри да се фукаш.
Кайсе се намръщи и сърдито си замърмори нещо неразбираемо.
— Какво прави? — попита объркано Сарене.
— Ругае на джиндоски — обясни небрежно Даорн. — Винаги прави така, когато загуби спор.
— Мисли, че не е срамно, ако говори други езици — добави Лукел. — Сякаш това доказва, че е по-интелигентна от останалия свят.
Потокът от думи на русото момиче смени звученето си. Сарене осъзна изненадано, че Кайсе говори на фьорденски.
Освен това не беше свършила. В края на тирадата й имаше кратък, но категоричен изблик на нещо, звучащо като дуладелски.
— Колко езика владее? — попита с изумление Сарене.
— Четири-пет. Освен ако не е научила още някой, докато ме нямаше. Но скоро ще трябва да спре. Според сворденските учени човек може да овладее шест езика, преди мозъкът му да почне да се обърква.
— Една от целите на Кайсе е да ги опровергае — обясни Кайн с пресипналия си глас. — Както и да изяде цялата храна в Арелон.
Кайсе изсумтя обидено и се върна към яденето.
— Двамата са много… информирани — каза Сарене.
— Не се впечатлявай — посъветва я Лукел. — Скоро учиха за изкуството и двамата се състезават кой ще надмине другия.
— Въпреки това.
Кайсе продължаваше да мърмори нещо над чинията си.
— Какво каза? — попита Кайн с твърд тон.
— Ако принцът беше тук, щеше да ме послуша. Той винаги вземаше моята страна.
— Само се шегуваше — изтъкна Даорн. — Това се нарича сарказъм.
Кайсе му се изплези.
— Той мислеше, че съм красива, и ме обичаше. Чакаше да порасна, за да може да се ожени за мен. Тогава щях да стана кралица и да ви хвърля в тъмницата, докато не признаете, че съм права.
— Нямаше да се ожени за теб, глупачке — намръщи се Даорн. — Той се ожени за Сарене.
Кайн забеляза как племенницата му посърна при споменаването на принца и смълча децата със строг поглед. Но вредата бе нанесена. Колкото повече научаваше за него, толкова повече мислеше за нежния му глас, пътуващ стотици мили чрез сеоните, за да говори с нея. Помнеше писмата му, в които описваше живота в Арелон и как подготвя място за нея. Беше толкова развълнувана, че реши да подрани с цяла седмица.
Но явно пак бе закъсняла.
Може би трябваше да послуша баща си. Той се колебаеше за този брак, макар да знаеше, че Теод има нужда от силен съюз с новото арелонско управление. Двете страни имаха еднакво расово и културно наследство, но не поддържаха дълбоки контакти през последните десет години. Бунтовете след реод заплашваха всеки, свързан с елантрисците, в това число и теодската аристокрация. Но Фьорден беше разширил границите си отново, този път предизвиквайки колапса на Дуладелската република, и Теод трябваше да възстанови старите съюзи, иначе щеше да се изправи сам срещу ордите на вирна.