Това бе подтикнало Сарене да предложи брака. Баща й беше против в началото, но после склони поради чисто практични причини. Нямаше по-силна връзка от кръвното сродяване, особено с престолонаследник. Нормално беше договорът да забранява на Сарене да се омъжи отново. Раоден беше млад и здрав, и всички предполагаха, че ще живее още десетилетия.
Кайн каза нещо.
— Какво, чичо?
— Питам дали искаш да видиш нещо из Кае. Вече си тук от няколко дена. Време е да те разведем. Сигурен съм, че Лукел ще го стори с удоволствие.
Стройният мъж вдигна ръце.
— Съжалявам, татко. С радост ще покажа града на красивата ни братовчедка, но двамата с Джала трябва да сключим една сделка за износ на коприна към Теод.
— Двамата ли? — възкликна изненадано Сарене.
— Разбира се. — Лукел остави салфетката и се надигна. — Джала е страхотна в пазарлъците.
— Това е единствената причина да се ожени за мен — призна сворденската жена с плътния си акцент и лека усмивка. — Лукел е търговец. Гледа да извлече печалба от всичко, дори от брака.
— Точно така. — Лукел се засмя и подаде ръка на съпругата си. — Това, че е умна и красива, не е от значение. Татко, благодаря за обяда. Беше прекрасен. Приятен ден.
Двойката ги напусна, без да спира да се гледа в очите.
Даорн се направи, че му се повдига.
— Татко, говори с тях. Толкова са лигави, че чак ми се отяжда.
— Скъпият ни брат е съвсем изкуфял — съгласи се Кайсе.
— Търпение, деца. Лукел е женен само от месец. Дайте му още малко време и ще се оправи.
— Надявам се — каза Кайсе. — Направо ми се повдига. — Всъщност според Сарене й нямаше нищо. Момичето продължаваше да яде все така лакомо.
Адиен си мърмореше неговите неща. Явно нямаше какво друго да каже, освен изброяването на числа и по някоя дума, която звучеше като „Елантрис“.
— Бих искала да разгледам града, чичо. — Брътвежът на момчето й напомни нещо. — Особено Елантрис. Искам да знам за какво толкова са се прехласвали по него.
Кайн потърка брадичка.
— Е, близнаците може да ти го покажат. Знаят как се стига до Елантрис, а и така няма да ми досаждат известно време.
— Близнаци ли?
— Така ги нарича Лукел — усмихна се Кайн.
— На нас не ни харесва — обади се Даорн. — Не сме близнаци, дори не си приличаме.
Сарене погледна двете руси деца с почти еднакви решителни изражения и се усмихна.
— Наистина никак.
Стените на Елантрис се извисяваха над Кае като намръщен страж. Щом доближиха подножието им, Сарене осъзна колко са внушителни. Беше посещавала Фьорден и бе впечатлена от укрепените му градове, но те не можеха да се сравняват с Елантрис. Стените бяха толкова високи и гладки, че очевидно не бяха сътворени от човешки ръце.
По тях бяха изрисувани големи, сложни аони, много от които не беше виждала, а си мислеше, че е доста образована.
Децата я доведоха до масивно стълбище от външната част на стената. Стълбите имаха арки и множество междинни площадки, от майсторството на изработката им лъхаше царственост. Освен това излъчваха… арогантност. Очевидно бяха част от оригиналния план и доказваха, че масивните стени не са за защита, а по-скоро за отделяне.
Само безкрайно уверени хора щяха да построят толкова масивно укрепление и да добавят стълби от външната му част.
Тази увереност беше неоправдана, защото Елантрис бе паднал. Макар че не под натиска на нашественици, а от нещо друго. Нещо неразбираемо. Реод.
Сарене спря на един каменен парапет, приблизително по средата, и погледна към Кае. Градчето стоеше като малко братче пред огромния Елантрис и опитваше да изглежда впечатляващо, но без успех. Сградите щяха да са внушителни на друго място, но изобщо не можеха да се сравнят с величието на бившата столица.
Красив или не, трябваше да се съсредоточи над Кае. Дните на Елантрис бяха отминали.
Няколко светещи кълба се носеха край стената. Първите сеони, които виждаше наоколо. В началото се развълнува, но после си спомни историите. Преди сеоните не се влияеха от шаод, но това се бе променило с падането на града. Ако сега човек бъдеше взет от шаод, то сеонът му развиваше някаква лудост. Тези около стената кръжаха безцелно като загубени деца. Очевидно се събираха в града, след като господарите им бяха паднали.
Тя отклони поглед, кимна на децата и възобнови изкачването. Кае беше нейната цел, но все още искаше да види Елантрис. Имаше нещо в него — размерите, аоните, репутацията, които трябваше да погледне лично.
Докато се изкачваше, прокара ръка по един издълбан в стената аон. Линиите бяха широки колкото дланта й. Между каменните блокове нямаше цепнатини. Точно както бе чела, сякаш стената бе направена от една огромна скала.