Но вече не беше в идеално състояние. Близо до върха бе изронена на много места. Даже имаше големи откъртени парчета, оставили назъбени рани, като гигантски хапки. Въпреки това беше много впечатляващо, особено гледката отгоре.
— Олеле! — възкликна Сарене, усещайки, че се замайва.
Даорн я дръпна за роклята.
— Не стой на ръба, Сарене.
— Добре съм — каза тя. Въпреки това го остави да я издърпа назад.
Аше се приближи, пулсирайки разтревожено.
— Може би не е добра идея, милейди. Знаете, че имате проблем с височините.
— Глупости — отвърна тя и се овладя. Забеляза, че недалеч по протежението на стената имаше голяма тълпа. Над хората се извисяваше единичен глас, чиито думи не можа да различи.
— Какво става?
Близнаците се спогледаха объркано.
— Не знам — отвърна Даорн.
— Тук обикновено има само стражи — добави Кайсе.
— Хайде да погледнем. — Сарене не беше сигурна, но сякаш разпознаваше акцента. Щом приближиха тълпата, подозренията й се оправдаха.
— Гьорнът! — възкликна възбудено Кайсе. — Исках да го видя. — Тя започна да се провира през хората. Сарене чу раздразненото мърморене, докато момичето си пробиваше път към предната част.
Даорн погледна сестра си с копнеж и направи крачка напред, след което се обърна към Сарене и реши да остане с нея като съвестен водач.
Сарене бе по-сдържана от младата си братовчедка, но беше решена да чуе отблизо думите на Хратен. Затова започна да си пробива път през тълпата, учтиво, но решително, бутайки малкия си страж, докато не излезе отпред.
Хратен беше застанал на една бойница. Беше с гръб към тълпата, но под ъгъл, така че думите му да се чуват.
Речта очевидно бе предназначена за присъстващите, а не за онези отдолу.
Сарене дори не хвърли поглед към Елантрис. Щеше да го разглежда после.
— Вижте ги! — нареди Хратен, сочейки града. — Те загубиха правото си да бъдат хора. Те са животни, нямат воля и желание да служат на Джадет. Те не познават Бог и служат само на страстите си.
Сарене се намръщи. Според Шу-Дерет разликата между човек и животно бе в човешката способност да се служи на Бог, или Джадет на фьорденски. Доктрината й беше позната. Баща й се бе погрижил да получи сериозно образование. Но не можеше да разбере защо един гьорн би си губил времето с елантрисците. Какво щеше да постигне, заклеймявайки общество, което вече бе безвъзвратно рухнало? Поне едно беше ясно. Щом гьорнът имаше причина да проповядва срещу Елантрис, то беше неин дълг да го защити. Можеше да блокира кроежите на врага си, макар да не ги разбираше още.
— Всички знаят, че животните са много по-нисши от човека в очите на Джадет. — Речта на Хратен се извисяваше към кулминация.
Сарене видя шанса си и го сграбчи. Тя затвори очи, придаде си объркано изражение и запита с най-пискливия си невинен гласец:
— Защо?
Хратен млъкна. Беше отправила въпроса си в точния момент, паузата между две изречения. Гьорнът се запъна заради неудобното запитване, загуби ритъма си. Обърна се със строг поглед да види кой го е прекъснал така глупаво. Насреща му стоеше смирената и объркана Сарене.
— Какво защо? — настоя Хратен.
— Защо животните са под хората в очите на господин Джадет?
Гьорнът стисна зъби при израза „господин Джадет“.
— Защото за разлика от хората те могат само да задоволяват страстите си.
Стандартният следващ въпрос щеше да е: „Но и хората задоволяват страстите си“, което щеше да му даде възможност да обясни разликата между божи човек и пропаднал грешник. Сарене обаче не играеше по правилата.
— Чувала съм, че господин Джадет възнаграждава арогантността — каза тя объркано.
Гьорнът я погледна подозрително. Въпросът беше твърде добре поставен, за да идва от толкова глупав човек, за каквато тази жена се представяше. Хратен знаеше, или поне подозираше, че тя си играе с него. Въпреки това трябваше да отговори на въпроса, ако не заради нея, то заради тълпата.
— Джадет възнаграждава амбицията, а не арогантността — подбра внимателно думите си.
— Не разбирам. Амбицията не задоволява ли собствените ни страсти? Защо господин Джадет би я възнаградил?
Хратен губеше публиката и го осъзнаваше. Въпросът беше вековен теологичен аргумент срещу Шу-Дерет, но тълпата не разбираше от древни догматични вражди. Хората виждаха, че някой е задал въпрос, на който Хратен не може да отговори достатъчно бързо и убедително, и вниманието им се притъпяваше.
— Арогантността е различна от животинското — заяви строго Хратен, използвайки високата си позиция, за да поеме контрол над разговора. — Ако човек служи на империята на Джадет, ще бъде бързо възнаграден тук и в отвъдното.