Беше майсторски опит. Успя да отклони темата и да привлече вниманието на тълпата към нова идея. Всички се интересуваха от награди. За негово нещастие Сарене не беше приключила.
— Значи, ако служим на Джадет, страстите ни ще бъдат удовлетворени?
— Единствено вирн служи на Джадет — каза Хратен, докато се чудеше как най-добре да й отвърне.
Сарене се усмихна. Надяваше се, че той ще допусне тази грешка. Едно от основните правила на Шу-Дерет гласеше, че само един човек може да служи пряко на Джадет. Религията беше съвсем военизирана и приличаше на древното феодално управление на Фьорден. Човек служи на тези над него, които от своя страна служат на господарите си, и така докато се стигне до вирн, който служи пряко на Джадет. Всички служеха на империята, но само един бе достатъчно свят, за да общува директно с Бог. Това често пораждаше обърквания и жреците внасяха пояснения, както бе сторил и Хратен.
За негово съжаление обяснението й предоставяше нова възможност.
— Никой не може да служи на Джадет ли? — попита тя объркано. — Даже вие?
Беше глупав аргумент, по-скоро изопачаване на думите му, отколкото истинска атака по Шу-Дерет. В нормален религиозен спор Сарене нямаше шанс срещу истински гьорн. Но целта й не бе да обори учението му, а само да провали речта.
Хратен вдигна очи, осъзнавайки грешката си. Цялото му планиране беше пропаднало и тълпата се бе люшнала в нова посока.
Гьорнът се опита да прикрие грешката, като насочи разговора в по-познати води, но Сарене държеше тълпата с типичния похват на жена на ръба на истерията.
— Ох, какво ще правим? — поклати глава тя. — Боя се, че тези жречески работи са много сложни за простите хорица като нас.
Това сложи край. Хората започнаха да говорят помежду си и да се разпръскват. Повечето се смееха на ексцентричността на жреците и мъглявите теологични правила. Сарене забеляза, че мнозина са благородници. Сигурно гьорнът бе положил сериозни усилия, за да ги докара на стените на Елантрис. Усети, че се усмихва заради проваления сложен план.
Хратен гледаше как организираната му церемония рухва. Реши да не говори повече. Явно разбираше, че ако се развика в този момент, ще причини повече щети, отколкото добро на каузата си.
За нейна изненада гьорнът отклони поглед от тълпата и й кимна признателно. Не беше точно поклон, но бе най-изпълненият с уважение жест, който бе получавала от деретски жрец. Признание, че битката е спечелена от достоен противник.
— Играете опасна игра, принцесо — каза й тихо той.
— Ще разберете, че съм добра в игрите, гьорн — отвърна тя.
— Тогава до следващата партия. — Той махна на ниския светлокос жрец до него да го последва надолу по стълбите. В очите на другия мъж нямаше нито респект, нито толерантност. Те горяха с такава омраза, че Сарене чак потръпна. Зъбите му бяха стиснати и тя имаше чувството, че мъжът едва се удържа да не я сграбчи и да я хвърли от стената.
Започна да се замайва само при мисълта за това.
— Този ме притеснява — обади се Аше до нея. — Виждал съм и преди такива и нямам добри спомени. Толкова зле построен язовир ще се скъса.
Сарене кимна.
— Той не е от Фьорден. Прилича на слуга на Хратен.
— Да се надяваме, че гьорнът може да контролира кучето си, милейди.
Тя тъкмо кимна и прозвуча внезапен смях. Кайсе почти се търкаляше по земята. Едва бе сдържала веселието си, докато гьорнът се махне.
— Сарене — изкикоти се задъхано тя. — Страхотно. Изглеждаше толкова глупава! А лицето му… Почервеня повече, отколкото татко, като види, че съм му изяла всичките сладки. Направо заприлича на бронята си!
— Не ми хареса изобщо — обади се Даорн тъжно. Стоеше до отворената част на парапета и гледаше към слизащия надолу Хратен. — Беше много… твърд.
— Не разбра ли, че само се правиш на глупава?
— Вероятно — отвърна Сарене и изтупа розовата рокля на момичето. — Но нямаше как да го докаже и трябваше да се преструва, че съм сериозна.
— Татко каза, че гьорнът е тук да ни покръсти в Шу-Дерет — допълни Даорн.
— Така ли?
Даорн кимна.
— Бои се, че Хратен ще успее. Тазгодишната реколта не била добра и много хора са останали без храна. Ако късната сеитба не даде плод, зимата ще е трудна, а в трудни времена хората са склонни да слушат човек, който проповядва промяна.
— Баща ти е мъдър, Даорн. — Сблъсъкът й с Хратен беше дребна работа. Хората бяха лекомислени и бързо щяха да забравят днешния дебат. Но речта беше част от някакъв по-голям план, свързан с Елантрис, и Сарене трябваше да разбере какви са намеренията му. Тя си спомни първоначалната причина да се качи до тук и хвърли поглед към града.