— Те ще бъдат унищожени — предрече Дилаф с гневен поглед. — Джадет няма да чака нашите жреци да пробият непоколебимите сърца на теодците.
— Бог Джадет може да се появи, само когато целият свят е под властта на Фьорден. — Хратен спря да съзерцава Елантрис и се обърна да влезе в храма. — Това включва и Теод.
Отговорът на Дилаф беше тих, но думите прозвучаха властно в ушите на Хратен.
— Може би — прошепна артетът. — Но има и друг начин. Бог Джадет ще се възвиси, когато всичко живо бъде обединено в неговата вяра. Теодците няма да ни пречат, ако ги унищожим. Щом последният теодец издъхне и всички елантрисци бъдат изгорени от лицето на Сикла, всички хора ще са във властта на вирна. Тогава Джадет ще дойде.
Думите бяха обезпокоителни. Хратен беше дошъл да спаси Арелон, а не да го изгори. Можеше да се наложи да подкопае монархията и да пролее малко благородническа кръв, но така щеше да спечели изкупление за цяла нация. За Хратен обединението на хората означаваше да обърне вярата им, а не да избие несъгласните.
Но може би похватът му беше грешен. Търпението на вирна не изглеждаше по-голямо от това на Дилаф. Тримесечният срок го доказваше. Хратен внезапно почувства припряност. Вирнът държеше на думата си. Ако Хратен не успееше да покръсти Арелон, страната щеше да бъде унищожена.
— Велики Джадет… — прошепна той, споменавайки името на божеството. Нещо, което правеше само в най-свещените случаи. Прав или грешен, не искаше кръвта на цяло кралство, па било то и еретическо, да тежи на съвестта му.
Трябваше да успее.
За щастие загубата от теодското момиче не беше толкова голяма, колкото тя си мислеше. Щом стигна до уреченото място, голяма зала в една от най-добрите странноприемници на града, поканените благородници вече го очакваха. Проповедта на стените на Елантрис беше малка част от плана да покръсти тези мъже.
— Здравейте, лордове — кимна им почтително Хратен.
— Не се преструвай, че всичко е наред, жрецо — каза Айдан, един от младите и гласовити благородници. — Обеща ни, че думите ти ще ни донесат могъщество. Според мен внесоха само могъщо объркване.
Хратен махна с ръка пренебрежително.
— Речта ми замая едно празноглаво момиче. Според хората принцесата не може да различи коя е лявата и коя е дясната и ръка. Не съм и очаквал да разбере проповедта ми. Лорд Айдан, не ми казвайте, че и вие сте объркан.
Айдан се изчерви.
— Не, разбира се, милорд. Просто не разбирам как от един разговор ще станем по-могъщи.
— Силата идва с опознаването на враговете. — Хратен тръгна през стаята, следван както винаги от Дилаф, и си избра място. Някои жреци предпочитаха да стоят прави, защото изглеждаха по-внушително, но Хратен бе открил, че е по-добре да седи. Така често караше слушателите да се чувстват неудобно, особено тези, които стояха прави. Човек сякаш държеше по-добре нещата под контрол, когато не се налагаше да се извисява над слушателите.
Айдан и останалите също започнаха да сядат. Хратен опря лакти на облегалките и изгледа публиката си мълчаливо. Веждите му се намръщиха леко, щом мярна едно от лицата в дъното. Възрастен мъж, към края на четирийсетте, с богати дрехи. Най-запомнящата се черта бе големият лилав белег на врата и лицето.
Хратен не беше канил херцог Телрий на срещата. Херцогът бе един от най-влиятелните благородници в Арелон, а жрецът се придържаше към младежите. Смяташе, че има по-малък шанс да спечели властимащите на своя страна. Младите нямаха търпение да се издигнат и бяха по-лесни за манипулиране. Хратен трябваше да говори по-внимателно тази вечер и можеше да изгради ценен съюз.
— Е — не издържа накрая Айдан под строгия му поглед. — Кои са те? Кои са нашите врагове?
— Елантрисците — изрече простичко Хратен. Усети как Дилаф се напрегна до него, щом спомена думата.
Айдан се засмя и погледна към неколцина от спътниците си.
— Елантрисците са мъртви от десет години, фьорденецо. Не представляват никаква заплаха.
— Не, млади милорде. Те са живи.
— Ако изобщо може да се каже.
— Не говоря за жалките клетници в града — поясни Хратен. — Говоря за елантрисците в съзнанието на хората. Кажи ми, Айдан. Познаваш ли хора, които мислят, че елантрисците ще се завърнат един ден?
Смехът на Айдан замря, щом се замисли над въпроса.
— Властта на Ядон изобщо не е абсолютна. Той е по-скоро регент, а не крал. Хората не очакват да ги управлява дълго. Те чакат благословените елантрисци да се завърнат. Според мнозина реод е фалшиво наказание, просто изпитание, за да се види кои ще останат верни на старата религия. Всички сте чували как се говори шепнешком за Елантрис.