В думите на Хратен имаше истина. Беше в Кае от няколко дни, но бе направил добро проучване. Малко преувеличаваше, но знаеше, че подобни мнения съществуват.
— Ядон не вижда опасността — продължи полека Хратен. — Не вижда, че управлението му по-скоро се търпи, отколкото приема. Докато хората имат ярки спомени за могъществото на Елантрис, те ще се страхуват. А докато се страхуват повече от нещо друго, отколкото от краля си, вие няма да имате могъщество. Титлите ви идват от монарха и вие сте обвързани с него. Ако той е безсилен, и вие нямате реална власт.
Вече го слушаха внимателно. Всеки благородник таеше неизличима несигурност. Хратен не беше срещал аристократ, който да не се бои поне малко, че селяните се присмиват зад гърба му.
— Шу-Корат не разпознава опасността — продължи Хратен. — Коратите не заклеймяват публично елантрисците и така подхранват хорските надежди. Може да е в разрез със здравия разум, но народът иска да вярва, че Елантрис ще се възстанови. Спомнят си неговото величие, подхранват го с истории през тези десет години. Човек предпочита да вярва, че по друго време, на друго място е било по-добре, отколкото тук и сега. Ако искате пълна власт над Арелон, мои благородни приятели, трябва да изкорените глупавите надежди на народа си. Трябва да намерите начин да ги освободите от хватката на Елантрис.
Младият Айдан кимна ентусиазирано. Хратен недоволно сви устни. Младокът менеше мнението си твърде лесно. Както винаги най-устатият не беше сериозен проблем. Хратен престана да му обръща внимание и огледа останалите. Те бяха замислени, но не убедени.
По-възрастният Телрий стоеше в дъното и търкаше рубина на пръстена си, гледайки Хратен с развеселено изражение.
Несигурността им беше добър знак. Нямаше полза от мъже като Айдан. Тези, които се печелят лесно, се губят още по-бързо.
— Кажете ми, мъже на Арелон, пътували ли сте в източните страни? — Хратен реши да смени темата ловко.
Последваха няколко кимвания. През последните години мнозина арелонци посещаваха държавите от бившата Фьорденска империя. Хратен подозираше, че местната аристокрация, по-несигурна от останалите, се опитваше да покаже културната си изтънченост, като се сближаваше с тях, като кралство Сворден например, което се смяташе за културен център на Изтока.
— Щом сте посетили могъщите държави, тогава знаете какво влияние имат тези, които се съюзяват с деретските жреци.
„Влияние“ всъщност беше меко казано. На изток от планините Датреки нито един крал не можеше да управлява, ако не се вречеше на Шу-Дерет, а най-желаните и изкусителни държавни длъжности се поверяваха на тези, които показваха най-голяма отдаденост на Джадет.
В думите му имаше завоалирано обещание и без значение за какво друго щяха да си говорят и какви аргументи щеше да изтъкне, това щеше да му спечели тяхната подкрепа. Не беше тайна, че деретските жреци се интересуваха силно от политика. Повечето хора знаеха, че ако спечелят благоволението на църквата, почти сигурно ще си осигурят и политическа победа.
Точно това обещание очакваха да чуят тези благородници и затова възраженията на теодското момиче не им бяха повлияли. Аристократите не се интересуваха от теологични спорове. За тях нямаше разлика между Шу-Дерет и Шу-Корат. Те просто искаха гаранции, че внезапните прояви на набожност ще бъдат възнаградени с веществени облаги.
— Стига празни приказки, жрецо — обади се Рамиър, друг от младежите. Беше втори син на дребен барон. Имаше остър нос и репутация на прям човек, която очевидно бе заслужена. — Искаме обещания. Казваш ли, че ако станем дерети, ще получим по-големи владения?
— Джадет възнаграждава последователите си — отвърна неопределено Хратен.
— И как ще възнагради нас? — настоя Рамиър. — Шу-Дерет няма власт в това кралство, жрецо.
— Джадет има власт навсякъде, млади приятелю. — Гьорнът реши да забави следващите им искания. — Вярно е, че все още има малко последователи в Арелон. Но светът е динамичен и малцина могат да устоят на империята на Джадет. Спомнете си Дуладел, приятели. Арелон остана незасегнат просто защото не си направихме труда да го покръстим. — Лъжа, но относително скромна. — Първият проблем е Елантрис. Ако го премахнем, хората ще се насочат към Шу-Дерет. Шу-Корат е твърде спокоен, твърде ленив. Джадет ще плени сърцата им и те ще потърсят модели на поведение сред аристокрацията. Хора със същите идеали като тях.