— И тогава ли ще бъдем възнаградени? — продължи да упорства Рамиър.
— Хората няма да търпят управници от различна вяра. Както се вижда от съвременната история, кралете и монархиите не са вечни.
Рамиър се отпусна и са замисли над думите му. Хратен трябваше да е внимателен. Вероятно само част от тези мъже щяха да го подкрепят, а не трябваше да дава на останалите доказателства, които да се ползват срещу него.
Крал Ядон може и да не се интересуваше от религията, но нямаше да го търпи, ако усетеше, че проповедите му подтикват към измяна.
По-късно, когато се увери, че е убедил колебаещите се благородници, щеше да им даде по-конкретни предложения. А каквото и да говореха враговете му, на обещанията на Хратен можеше да се вярва. Никак не обичаше да работи с хора, чиято вяра можеше да бъде купена, но догмите на Шу-Дерет гласяха, че амбицията трябва да се възнаграждава. Пък и беше добре да има репутация на почтен дори само за да може да лъже в крайно необходими случаи.
— Ще е нужно време, за да се изкорени цяла религия и да се въведе нова — усмихна се Уорн, кльощав мъж с платиненоруса коса. Беше известен с набожността си. Хратен беше изненадан, че е решил да дойде с братовчед си Айдан на тази среща. Явно убежденията му не почиваха на дълбока религиозност, а на политически амбиции. Ако го спечелеше на своя страна, той щеше да допринесе сериозно за каузата на Хратен.
— Ще се изненадате, млади лорд Уорн. Доскоро Дуладел беше център на една от най-старите световни религии. Сега, според нашите книжовници, тя е напълно унищожена, поне в чистата й форма.
— Да, но падането на джескерската религия и Дуладелската република са неща, които назряваха от години, може би от векове.
— Но не може да оспорите, че когато промяната дойде, тя се случи светкавично — отвърна Хратен.
Уорн направи пауза.
— Така е.
— Падането на Елантрис беше също така светкавично — добави Хратен. — Промяната може да се случи мигновено, но тези, които са подготвени, може да спечелят сериозно от нея. Казвате, че падането на джескерската вяра назрявало от години. Е, аз ще ви кажа, че коратската религия е в упадък от също толкова време. Едно време имаше много последователи на изток. Сега е ограничена до Теод и Арелон.
Уорн се замисли. Изглеждаше интелигентен човек и приемаше логиката на Хратен. Може би гьорнът бе подценил арелонската аристокрация. Повечето бяха безнадеждни като краля, но изненадващо голям брой от останалите показваха потенциал. Явно осъзнаваха колко крехка е позицията им. Народът гладуваше, владетелите бяха неопитни, а пълното внимание на Фьорден бе насочено към тях. Щом бурята удареше, повечето арелонци щяха да са изненадани като животни, заслепени от ярка светлина. Но тези неколцина благородници вероятно си струваха спасяването.
— Лордове, надявам се, че ще прецените предложението ми с повече мъдрост от краля си. Времената са трудни и тези, които нямат подкрепата на църквата, ще видят, че животът ще е тежък в предстоящите месеци. Помнете кого и какво представям.
— Помнете Елантрис — изсъска Дилаф зад него. — Не забравяйте кладенеца на покварата, който трови земята ни. Те спят и чакат, мъдри, както винаги. Искат да ви придърпат в прегръдките си. Трябва да прочистите света от тях, преди те да го сторят с вас.
Настана неудобна тишина. Избликът на артета бе разстроил ритъма на Хратен. Гьорнът се облегна назад и сплете пръсти, давайки знак, че срещата е приключила. Благородниците започнаха да напускат с угрижено изражение. Знак, че разбират трудния избор, пред който ги е поставил. Хратен ги изучаваше, подбираше с кои ще е безопасно да се свърже отново. Айдан беше негов и щеше да доведе неколцина от антуража си. Вероятно щеше да спечели и Рамиър, стига да се видеха насаме и да му обещае сериозна подкрепа. Имаше още неколцина, сред тях и Уорн, който го гледаше с нещо като респект. Да, с този можеше да се постигнат големи неща.
Бяха политически слаба, относително незначителна пасмина, но все пак си бяха начало. Щом Шу-Дерет набереше сила, все по-влиятелни благородници щяха да застават зад Хратен. Щом страната рухнеше под политическата нестабилност, икономическите трудности и военната заплаха, Хратен щеше да възнагради последователите си с позиции в новото управление. Ключът към успеха все още стоеше в дъното и гледаше мълчаливо. Лицето на херцог Телрий беше спокойно, но екстравагантната му репутация загатваше за голям потенциал.
— Милорд Телрий, може ли за момент — помоли Хратен, докато се изправяше. — Имам специално предложение, което може да ви заинтересува.
— Суле, не мисля, че това е добра идея — прошепна Галадон без ентусиазъм, клякайки до Раоден.