— Бях фермер — каза той учтиво.
— Фермер? — Раоден очакваше нещо повече.
— И овощар. Продадох нивите и купих ябълкова градина, защото смятах, че ще е по-лесно. Все пак не трябва да сееш наново всяка година.
— И? — полюбопитства Раоден. — По-лесно ли беше?
Галадон сви рамене.
— Струва ми се. Но познавам неколцина зърнопроизводители, които биха спорили с мен цяла вечер. Коло? — Едрият мъж го погледна преценяващо. — Не мислиш, че ти казвам истината, нали?
Раоден се усмихна и разпери ръце.
— Съжалявам, Галадон, но просто не ми приличаш на фермер. Имаш подходяща фигура, но си твърде…
— Интелигентен? Суле, виждал съм фермери с толкова остър ум, че могат да ожънат нивата с него.
— Не се съмнявам. Но макар да са интелигентни, тези хора са слабо образовани. Ти си учен, Галадон.
— Книгите са чудесно нещо, суле. Мъдрият фермер може да намери време за четене, ако живее в Дуладел, където хората са свободни.
Раоден сбърчи вежди.
— Значи държиш на фермерската история?
— Вярна е, суле. Преди да стана елантрисец, бях фермер.
Раоден сви рамене. Може би. Галадон бе предрекъл дъжда и имаше някои практични умения. Но очевидно оставаше още нещо, което не бе готов да сподели.
— Добре — каза признателно Раоден. — Вярвам ти.
Галадон кимна, показвайки, че е доволен да зарежат темата. Каквото и да криеше, нямаше да го сподели днес. Раоден се възползва от възможността да го попита за нещо, което му бе направило впечатление от първия ден в Елантрис.
— Галадон, къде са децата?
— Деца ли, суле?
— Да, щом шаод удря безразборно, би трябвало да поваля и деца.
Дуладелецът кимна.
— Така е. Виждал съм да хвърлят бебета, които едва са проходили.
— И къде са те? Виждам само възрастни.
— Елантрис е сурово място, суле — каза Галадон, докато влизаха в порутената църква. — Децата не издържат много.
— Да, но… — Раоден спря, защото зърна нещо с периферното си зрение. Обърна се изненадано.
— Сеон — посочи Галадон, като видя светещата топка.
— Да. — Сеонът влетя бавно през отворения таван и започна да прави мързеливи кръгчета около двамата мъже. — Много е тъжно как се носят из града в това състояние. Аз… — Той присви очи в опит да види какъв е аонът в центъра на мълчаливия сеон.
— Суле? — подкани го Галадон.
— Идос Доми — прошепна Раоден. — Това е Йен.
— Сеонът ли? Познаваш ли го?
Раоден кимна и протегна ръка с отворена длан. Сеонът я докосна за момент, след това се отдалечи бавно и полетя из стаята като безгрижна пеперуда.
— Йен беше мой сеон. Преди да ме хвърлят тук. — Виждаше аона му в центъра. Символът беше някак… слаб. Светеше неравно, сякаш части от него бяха потъмнели… Като петната по кожата на елантрисците, осъзна Раоден, докато Йен се отдалечаваше. Сеонът се насочи към стената на църквата и се блъсна в нея. Светещата топка замря за момент, сетне се завъртя и се понесе в друга посока. В движенията имаше нещо странно. Сякаш едва се държеше във въздуха. Клатеше се постоянно и често се въртеше замаяно в кръг.
Раоден усети как стомахът му се свива, като видя какво е останало от приятеля му. Избягваше да мисли за Йен откакто бе влязъл в Елантрис. Знаеше какво става със сеоните, щом господарите им паднеха от шаод. Надяваше се да е унищожен, както се случваше понякога.
Поклати глава.
— Йен беше толкова мъдър. Не познавах по-умно същество, човек или сеон…
— Съжалявам, суле — вметна тъжно Галадон.
Раоден отново разпери ръка и сеонът се приближи послушно, както правеше едно време, когато принцът още не беше научил, че сеоните са по-ценни като приятели, отколкото като слуги.
Зачуди се дали го разпознава, докато се върти във въздуха. Или пък просто жестът му е познат? Сигурно никога нямаше да разбере. Сеонът постоя над дланта му за секунда, после изгуби интерес и отплува отново.
— О, скъпи, приятелю — прошепна Раоден. — А си мислех, че шаод е бил жесток към мен.
Само петима се отзоваха на поканата на Кайн. Лукел се мръщеше от яд.
— Раоден събираше по трийсет души, преди да умре — обясни красивият син на търговеца. — Не очаквах да дойдат всички, но пък само петима? Почти не си струва загубата на време.
— Достатъчно са, сине — каза Кайн и надникна от кухненската врата. — Може да са малцина, но са най-добрите. Това са петима от най-могъщите мъже в държавата, да не споменаваме, че са сред най-интелигентните. Раоден умееше да привлича умни хора край себе си.
— Кайн, стара мечко — извика един от мъжете в трапезарията. Беше възрастен, с посивяла коса и носеше строга военна униформа. — Ще ни храниш ли, или не? Доми ми е свидетел, че дойдох само защото чух, че ще има печен кетатум.