След напрегнатия дебат дали Сарене има място сред тях лордовете побързаха да подхванат по-непротиворечива тема.
— Кайн, това е най-добрата храна, която съм опитвал през последните десет години, — обяви Роял.
— Засрамваш ме, Роял — отвърна чичо й. Той очевидно не си правеше труда да нарича останалите с титлите им, но никой нямаше нищо против.
— Съгласен съм с лорд Роял, Кайн — добави Еондел. — Никой в страната не може да се мери с теб.
— Арелон е обширен, Еондел. Не ме хвали толкова. Току-виж намериш някой по-добър и ме разочароваш.
— Глупости — каза Еондел.
— Не мога да повярвам, че правиш всичко сам — намеси се Ейхан и поклати кръглата си глава. — Абсолютно съм сигурен, че някъде отзад се крие армия от джадорски готвачи.
Роял изсумтя.
— Ейхан, ако е необходима армия от готвачи, за да те нахранят, това не означава, че на останалите не ни стига и един. — Херцогът се обърна към Кайн. — Все пак е странно, че правиш всичко съвсем сам. Защо не си наемеш помощник?
— Готвенето ми харесва, Роял. Защо да деля с някого удоволствието?
— Пък и краля го заболява сърцето всеки път, щом чуе, че толкова богат човек като баща ми се занимава с проста дейност като готвене — добави Лукел.
— Хитро — съгласи се Ейхан. — Неподчинение чрез самообслужване.
Кайн вдигна ръце невинно.
— Милорди, знам само, че човек може да се грижи за семейството си и без помощ, без значение колко се предполага, че е богат.
— Предполага ли се, приятелю? — засмя се Еондел. — Малкото, което виждаме, е достатъчно за баронска титла. Нищо чудно, ако разкриеш с какво разполагаш наистина, да не се наложи да се тревожим за Ядон. Ти ще станеш крал.
— Предположенията ти са малко преувеличени, Еондел — отговори Кайн. — Аз съм обикновен човек, който обича да готви.
Роял се усмихна.
— Обикновен човек, който обича да готви и чийто брат е крал, племенницата му е дъщеря на двама крале, а жена му е високопоставен благородник в нашия двор.
— Какво да направя, като съм роднина на важни хора. Милостивият Доми ни изправя пред различни изпитания.
— Като стана дума за изпитание — започна Еондел и се обърна към Сарене. — Ваша милост реши ли какво ще направи за вдовишкото изпитание?
Сарене се намръщи, напълно объркана.
— Какво изпитание, милорд?
— Ами… вашето… — Достолепният лорд се огледа смутено.
— Говори за вдовишкото изпитание — обясни Роял.
Кайн поклати глава.
— Не казвай, че очакваш да го направи, Роял. Тя дори не е виждала Раоден. Недопустимо е да я караме да носи траур, още по-малко да се подлага на изпитания.
Сарене започна да се дразни. Колкото и да харесваше изненадите, не й се нравеше посоката на разговора.
— Някой ще ми обясни ли, моля ви, за какво изпитание става дума? — настоя тя с твърд тон.
— Когато някоя арелонска благородничка овдовее, очаква се да извърши ритуал — обясни Шуден.
— И какво трябва да направя? — намръщи се Сарене. Не й харесваше да остава с неизпълнени задължения.
— О, раздават се храна и дрехи на бедните — махна пренебрежително с ръка Ейхан. — Никой не очаква нещо повече. Просто една от старите традиции, които Ядон реши да запази. Елантрисците правеха нещо подобно, когато някой от техните си отидеше. Аз лично никога не съм харесвал този обичай. Според мен не трябва да окуражаваме хората да чакат смъртта ни. Не е добре аристократът да е най-обичан, когато умре.
— Според мен традицията е добра, лорд Ейхан — възрази Еондел.
Ейхан се засмя.
— Естествено, Еондел. Толкова си консервативен, че дори чорапите ти са по-традиционни от нас.
— Не мога да повярвам, че никой нищо не ми е казал — продължаваше да се дразни Сарене.
— Е, може би някой щеше да го спомене, ако не прекарвахте цялото си време в палата или в къщата на Кайн — продължи Ейхан.
— А къде да ходя?
— Арелонският двор е добър, принцесо — намеси се Еондел. — Според мен имаше поне два бала откакто пристигнахте, а в момента се готви трети.
— А защо никой не ме кани? — попита тя.
— Защото сте в траур — обясни Роял. — Пък и се канят само мъже, които на свой ред водят сестри и съпруги.
Сарене се намръщи.
— Вие сте толкова изостанали.
— Не изостанали, ваше височество — поправи я Ейхан. — Просто традиционалисти. Ако искате, може да уредим някой да ви покани.
— Това няма ли да изглежда непристойно? — попита Сарене. — Още не е минала и седмица, откакто съм вдовица, а отивам с някой ерген на празненство?
— Има право — каза Кайн.
— Защо не ме заведете всички? — досети се Сарене.
— Ние ли? — учуди се Роял.
— Да, вие — потвърди тя. — Достатъчно възрастни сте, така че хората няма да клюкарстват много. Просто ще запознавате приятелката си с дворцовия живот.