— Много от тези мъже са женени, ваше височество — уточни Шуден.
Сарене се усмихна.
— Какво съвпадение, аз също.
— Не се притеснявай за честта ни, Шуден — каза Роял. — Аз ще разглася намеренията на принцесата и стига да не се появява твърде често само с един от нас, няма да има проблеми.
— Значи е решено — обяви Сарене с усмивка. — Ще очаквам покани, господа. Жизнено важно е да присъствам на тези празненства. Ако искам да се впиша в Арелон, трябва да опозная аристокрацията.
Всички се съгласиха и разговорът се насочи към предстоящото лунно затъмнение. Сарене осъзна, че въпросът за мистериозното изпитание не бе разкрил кой знае колко информация. Трябваше да притисне Кайн за подробности.
Само един човек не се наслаждаваше на разговора и храната. Лорд Едан бе напълнил чинията си, но опита само няколко хапки. Бъркаше различните ястия в обща смес, нямаща нищо общо с шедьоврите на чичо й.
— Мислех, че се разбрахме да няма повече срещи — заяви накрая той, натрисайки се в разговора като елен сред глутница вълци. Останалите млъкнаха насред дума и се обърнаха към него.
— Бяхме решили да не се срещаме за известно време, лорд Едан — поясни Еондел. — Никога не сме смятали да престанем напълно.
— Трябва да си доволен, Едан — заяви Ейхан, размахвайки вилица с набодено парче свинско. — Най-вече ти имаш интерес тези срещи да продължат. Колко остава до плащането на следващите данъци?
— Мисля, че ще е на първи еостек, лорд Ейхан — обади се услужливо Еондел. — Кажи-речи след три месеца.
Ейхан се усмихна.
— Благодаря, Еондел. Много е полезно да си наоколо. Винаги знаеш всичко с точност. Както и да е… Три месеца, Едан. Как си с парите? Нали знаеш колко са съвестни кралските бирници…
Едан се разшава заради грубите шеги на графа. Явно беше наясно с неприятностите си, но сякаш се опитваше да ги забрави с надеждата, че ще изчезнат. Вътрешната му борба бе изписана на лицето, а Ейхан очевидно се забавляваше да го гледа.
— Господа — намеси се Кайн. — Не сме се събрали да се джафкаме. Не забравяйте, че всички можем да спечелим от реформите, както и стабилност за страната и свобода за хората.
— Все пак добрият барон повдигна належащ въпрос — каза херцог Роял и се облегна на стола. — Въпреки обещанията за помощ от младата дама, ние сме много уязвими без Раоден. Хората обичаха принца, дори Ядон да бе разбрал за срещите ни, нямаше да посмее да предприеме нещо.
Ейхан кимна.
— Вече нямаме силата да се противопоставим на краля. Преди бяхме събрали влияние и почти достатъчно от благородниците, за да излезем наяве. Сега вече нямаме нищо.
— Все още имате мечта, милорд — обади се тихо Сарене. — Това не е нищо.
— Мечта ли? — засмя се Ейхан. — Мечтата беше на Раоден, милейди. Ние просто искахме да видим къде ще ни отведе.
— Не ви вярвам, лорд Ейхан — намръщи се Сарене.
— Може би ваше величество ще ни каже каква е тази мечта — намеси се Шуден, но тонът му не беше нападателен.
— Вие сте интелигентни хора, уважаеми лордове. Имате разума и опита да прецените, че страната не издържа на натоварванията, на които я подлага Ядон. Арелон не е предприятие, че да се управлява с железен юмрук. Не е само произвеждане на продукция и отчисляване на разходите. Мечтата е в Арелон хората да работят с краля, а не срещу него.
— Чудесно наблюдение, принцесо — каза Роял, но тонът му беше пренебрежителен.
Той се обърна към останалите и продължиха да говорят, учтиво пренебрегвайки Сарене. Бяха й позволили да остане на срещата, но очевидно не възнамеряваха да я оставят да участва в дискусията. Тя се облегна назад с раздразнение.
— Да имаш цел, не значи, че имаш средствата да я постигнеш — изтъкна Роял. — Вярвам, че трябва да изчакаме. Нека старият ми приятел се натика сам в ъгъла, преди да му помогнем.
— Но Ядон ще унищожи Арелон през това време, ваша милост — възрази Лукел. — Колкото повече чакаме, толкова по-трудно ще е възстановяването.
— Не виждам друга възможност — вдигна ръце Роял. — Не можем да продължаваме да се противопоставяме на краля така.
Едан подскочи леко на мястото си и по челото му потече пот. Явно започваше да осъзнава, че въпреки опасността срещите бяха по-добър избор от това да чака Ядон да му отнеме титлата.
— Имаш право, Роял — призна намръщено Ейхан. — Първоначалният план на принца няма да проработи. Не можем да притиснем краля, ако не разполагаме поне с половината благородници и техните състояния.
— Има и друг начин, господа — обади се колебливо Еондел.
— Какъв, Еондел? — попита херцогът.
— Ще ми трябват две седмици, за да изтегля легиона от патрулирането по пътищата. Финансовото могъщество не е единствената сила.