— Наемниците ти не могат да устоят на армиите на Арелон — намръщи се Ейхан.
— Военната сила на Ядон е по-малка от войските на съседните кралства, но е достатъчна за твоите неколкостотин войници. Особено ако кралят мобилизира и градската стража на Елантрис.
— Прав сте, лорд Ейхан — съгласи се Еондел. — Но ако ударим бързо, докато Ядон не подозира, можем да превземем двореца и да задържим краля като заложник.
— Хората ти ще трябва да се сражават в палата — намеси се Шуден. — Новото управление ще се роди от кръвта на старото, както и Ядон наследи смъртта на Елантрис. Просто ще подготвиш ново падение, лорд Еондел. Щом една революция изпълни целите си, започва да кипи следващата. Кръвопролития, убийства и преврати само биха довели до задълбочаването на хаоса. Трябва да има начин да убедим Ядон, без да предизвикваме анархия.
— Има — заяви Сарене. Раздразнените им погледи се обърнаха към нея. Все още предполагаха, че само ще слуша. Трябваше да са по-наясно.
— Съгласен съм — отклони вниманието си от нея Роял. — Да изчакаме.
— Не, милорд — контрира го Сарене. — Съжалявам, но не това е отговорът. Видях хората в Арелон и въпреки че в очите им има надежда, тя отслабва. Ако дадете време на Ядон, той ще пречупи селяните, както желае.
Роял се намръщи. Вероятно се надяваше да поеме контрола в отсъствието на Раоден. Сарене прикри доволната си усмивка. Роял я бе приел пръв и не можеше да й откаже правото да говори. В противен случай щеше да признае, че е сгрешил, оказвайки й подкрепа.
— Говорете, принцесо — подкани резервирано възрастният мъж.
— Милорди — започна искрено Сарене. — Вие търсите начин да съборите системата на Ядон. Система, която приравнява богатството с умението да управляваш. Вие твърдите, че е глупава и нечестна, и е мъчение за арелонския народ.
— Да — потвърди вежливо Роял. — И?
— Щом системата е толкова лоша, защо се притеснявате за събарянето й? Защо не я оставите да рухне сама?
— Какво искате да кажете, лейди Сарене? — попита заинтригувано Еондел.
— Обърнете създанието на Ядон срещу него и го накарайте да признае грешката си. Тогава бихте могли да изградите по-стабилно и задоволително управление.
— Интересно, но невъзможно — заяви Ейхан и поклати множеството си брадички. — Може би Раоден щеше да успее, но сега сме твърде малко.
— Не, броят ви е идеален. — Сарене стана и закрачи край масата. — Всъщност трябва да накараме останалите аристократи да ви завидят. Няма как да се получи, ако твърде много са на наша страна.
— Говорете — подкани я Еондел.
— Какъв е най-големият проблем на системата на Ядон? — попита Сарене.
— Че окуражава господарите да се отнасят с поданиците си брутално — отвърна Еондел. — Кралят заплашва благородниците с отнемане на титлата, ако не произвеждат достатъчно. На свой ред лордовете се отчайват и си го изкарват на народа.
— Безскрупулен метод — съгласи се Шуден. — Основава се на алчност и страх, а не на лоялност.
Сарене продължи да крачи край масата.
— Някой поглеждал ли е производствените статистики на Арелон за последните десет години?
— Има ли подобно нещо? — учуди се Ейхан.
Сарене кимна.
— В Теод има. Ще се изненадата ли, ако видите, че производството на Арелон е спаднало, откакто Ядон е на власт?
— Никак — отвърна Ейхан. — Имахме доста неприятна декада.
— Кралете сами си създават неприятности, лорд Ейхан — продължи Сарене. — Най-тъжното в системата на Ядон не е това, което причинява на хората, нито че унищожава морала на страната. Най-жалкото е, че извършва тези неща, без да прави благородниците по-богати. В Теод нямаме роби, а се справяме съвсем добре. Даже и Фьорден вече не използва крепостни селяни. Открили са по-добър метод. Знаят, че човек ще работи по-продуктивно, ако го прави за себе си.
Сарене направи пауза, за да осмислят думите й. Лордовете я гледаха замислено.
— Продължете — каза Роял.
— Наближава сеитба, милорди. Предлагам ви да разделите земята между селяните си. Дайте им ниви и обещайте, че могат да задържат десет процента от продукцията. Кажете им, че дори ще им позволите да си купят къщите и земята, на която са построени.
— Това ще е много трудно, принцесо — възрази Роял.
— Още не съм приключила — каза Сарене. — Трябва да храните хората си добре. Осигурете им дрехи и провизии.
— Ние не сме зверове, милейди — предупреди я Ейхан. — Някои лордове издевателстват над населението, но ние не бихме допуснали такива сред нас. Нашите хора имат храна и топли дрехи.
— Може да е вярно, милорд — не се предаде Сарене, — но народът трябва да почувства, че го обичате. Не ги продавайте на другите аристократи. Нека селяните знаят, че се грижите за тях, и тогава ще ви дадат сърцата и потта си. Не бива само малка част от населението да просперира.