Сарене стигна до стола си и застана зад него. Лордовете мислеха, което беше добре, но също така бяха и уплашени.
— Ще е рисковано — осмели се да каже Шуден.
— По-рисковано от атакуването на Ядон с армията на лорд Еондел ли? — попита Сарене. — Ако не се получи, ще загубите малко пари и ще посмачкате гордостта си. Ако планът на почитаемия генерал не успее, ще изгубите главите си.
— Има право — съгласи се Ейхан.
— Така е — присъедини се Еондел. В очите му се четеше облекчение. Въпреки че бе войник, той не желаеше да се сражава със сънародниците си. — Ще го направя.
— Лесно ти е на теб, Еондел — разшава се Едан. — Винаги можеш да накараш легиона да работи на нивите, ако селяните са мързеливи.
— Хората ми патрулират по пътищата на държавата, лорд Едан — изръмжа Еондел. — Тяхната служба е незаменима.
— И ти получаваш чудесно възнаграждение за това — процеди Едан. — Единственият ми доход идва от фермите. Земите ми изглеждат обширни, но точно по средата им е проклетата пропаст. Няма място за мързелуване. Ако не засея и не обера картофите, ще загубя титлата си.
— Вероятно ще я загубиш при всяко положение — усмихна се услужливо Ейхан.
— Стига, Ейхан — нареди Роял. — Едан има право. Как да сме сигурни, че селяните ще произвеждат повече, ако им дадем такава свобода?
Едан кимна.
— Арелонските селяни са мързеливи. Единственият начин да ги накараш да работят е чрез сила.
— Не са мързеливи, милорд — възрази Сарене. — Гневни са. Десет години не са много време и хората още помнят как сами са си били господари. Обещайте им свобода и те ще работят здраво, за да я постигнат. Ще се изненадате колко по-продуктивен е свободният човек в сравнение с роба, който мисли само за следващото си ядене. Вие на тяхно място кое бихте избрали.
Благородниците се усмихнаха на думите й.
— В това, което казвате, има смисъл — отбеляза Шуден.
— Доказателството на лейди Сарене е мъгляво — каза Роял. — Преди реод времената бяха други. Елантрисците осигуряваха храна, а земята можеше да оцелее без селска класа. Вече не можем да си позволим такъв лукс.
— Тогава ми помогнете да намерим доказателство, милорд — предложи Сарене. — Дайте ми няколко месеца и ще го създадем.
— Ще… обмислим думите ви.
— Не, лорд Роял, вземете решение сега — настоя Сарене. — Вярвам, че над всичко останало вие сте патриот. Знаете кой е правилният ход. Не казвайте, че не изпитвате вина за това, което се причинява на тази страна.
Сарене погледна въодушевено към Роял. Старият херцог я бе впечатлил, но нямаше как да знае дали изпитва срам за състоянието на Арелон. Разчиташе на впечатлението си, че той е добър човек и че за дългия си живот е осъзнал колко е пропаднала страната. Падането на Елантрис беше катализаторът, но алчността на благородниците бе истинският унищожител на някога могъщата нация.
— Всички бяхме заблудени от обещанията на Ядон за богатство — намеси се Шуден с мек и разумен глас. — Аз ще последвам съвета на нейно височество. — Мъжът с кафява кожа се обърна към Роял и кимна. Съгласието му даваше шанс на херцога да се съгласи, без да накърни гордостта си.
— Добре — въздъхна възрастният благородник. — Ти си умен мъж, лорд Шуден. Щом смяташ, че този план може да успее, ще те последвам.
— Предполагам, че нямам избор — въздъхна Едан.
— По-добре, отколкото да се чака, лорд Едан — отбеляза Еондел.
— Така е. Съгласен съм.
— Значи останах само аз — осъзна Ейхан. — Олеле. Какво да правя?
— Лорд Роял се съгласи почти насила, милорд — подкачи го Сарене. — Не ми казвайте, че и вие ще сторите същото.
Ейхан се засмя и тялото му се разтресе.
— Какво чудесно момиче си само! Е, предполагам, че трябва да се съглася с цялото си сърце и да ви кажа, че тя с била права от самото начало. Така, Кайн, моля те, не ми казвай, че си забравил десерта. Чувал съм страхотни неща за твоите сладкиши.
— Да забравя десерта? — изхриптя чичо й. — Ейхан, обиждаш ме. — Той се надигна и тръгна към кухнята.
— Добра е, Кайн. Може би даже по-добра от мен. — Гласът на херцог Роял. Сарене замръзна. Беше отишла до тоалетната, след като всички се сбогуваха, и очакваше, че са си заминали.
— Тя е много специална млада жена — съгласи се Кайн. Гласовете идваха от кухнята. Сарене се приближи тихо и спря пред вратата.
— Почти ми измъкна контрола, а още не мога да преценя къде сгреших. Трябваше да ме предупредиш.
— И да те оставя да се измъкнеш ли, Роял? — Кайн се засмя. — Мина доста време, откакто някой, включително Ейхан, те е поставял натясно. Добре е човек да осъзнава, че могат да го изненадат понякога.