— Накрая за малко да се провали — отбеляза Роял. — Не обичам да ме притискат в ъгъла, Кайн.
— Беше преценен риск, милорд — каза Сарене и влезе.
Херцогът изобщо не се стресна от появата й.
— Ти почти ме заплаши, Сарене. Така не се печели съюзник, особено кисел старец като мен. — Кайн и херцогът споделяха шише фьорденско вино и маниерите им бяха още по-свободни, отколкото на вечеря. — Няколко дена нямаше да навредят на плана ни, а аз със сигурност щях да те подкрепя. Смятам, че обмисленото, добре преценено обвързване е по-продуктивно от фалшивите пророчества.
Сарене кимна и си наля вино в една чаша, преди да седне.
— Разбирам, Роял. — Щом той можеше да зареже формалностите и на нея не й пречеше. — Но останалите гледат към теб. Вярват на твоята преценка. Имах нужда не само от твоята подкрепа, която знаех, че ще получа. Исках открито признание. Останалите трябваше да видят, че приемаш плана, преди да се съгласят. След няколко дни нямаше да има същото въздействие.
— Може би — съгласи се херцогът. — Едно е сигурно. Ти отново ни даде надежда. Преди ни свързваше Раоден, а сега ти зае мястото му. Аз и Кайн не можехме да го сторим. Кайн отказва титла от твърде дълго време. Каквото и да говорят, хората искат да ги води благородник. А аз… Те знаят, че помогнах на Ядон да създаде това чудовище, което бавно поглъща страната ни.
— Това беше отдавна, Роял. — Кайн потупа възрастния херцог по рамото.
— Не. — Роял поклати глава. — Както каза принцесата, десет години не са много за една нация. Имам огромна вина.
— Ние ще се поправим — успокои го Кайн. — Планът е добър. Може би по-добър от този на Раоден.
Роял се усмихна.
— Щеше да му бъде добра съпруга, Кайн.
— Така е. И още по-добра кралица. Но пътищата на Доми са неведоми за нас, смъртните.
— Не съм сигурна, че Доми ни го отне, чичо — промърмори Сарене над виното си. — Не сте ли мислили, че някой може да е причинил смъртта на принца?
— Отговорът на този въпрос граничи с измяна, Сарене — предупреди я Кайн.
— Повече от останалите неща, които обсъждахме тази вечер?
— Просто обвинявахме краля в алчност, Сарене — отвърна Роял. — Убийството на собствения му син е съвсем друга работа.
— Помислете. — Сарене махна рязко с ръка и почти разсипа виното си. — Принцът е противоречал във всичко на баща си. Присмивал му се е, заговорничел е зад гърба му и е имал любовта на хората. Освен това всичко, което е казал за Ядон, е вярно. Един монарх може ли да си позволи да остави жив подобен човек?
— Собственият му син? — Роял поклати невярващо глава.
— Подобни неща са се случвали и преди — изтъкна Кайн.
— Така е — съгласи се херцогът. — Но не знам дали принцът беше чак такъв проблем, какъвто го изкарвате. Раоден не беше бунтовник, а по-скоро критик. Не е твърдял, че баща му не трябва да е крал, а че страната е в опасност, което е самата истина.
— Не изпитахте ли поне малко подозрение, като чухте за смъртта му? — попита Сарене и отпи замислено от виното си. — Случва се в удобен момент. Ядон разполага със съюз с Теод, а няма нужда да се тревожи, че Раоден ще има наследници.
Роял погледна Кайн, който сви рамене.
— Може би трябва да помислим над това.
Херцогът кимна със съжаление.
— Какво да сторим? Да потърсим доказателство, че Ядон е екзекутирал сина си?
— Знанието ще ни даде сила — обяви Сарене.
— Съгласен — отвърна Кайн. — Но само ти имаш неограничен достъп до двореца.
— Ще поразгледам и ще видя какво може да се открие.
— Възможно ли е да не е мъртъв? — попита Роял. — Не е трудно да се намери двойник за ковчега. Треската обезобразява сериозно.
— Възможно е — каза Сарене колебливо.
— Но не го вярваш.
Тя поклати глава.
— Когато монарх се опитва да премахне съперник, обикновено го прави, както трябва. Има твърде много истории за изгубени наследници, които се появяват от гората след двайсет години, за да си възвърнат трона.
— Може би Ядон не е толкова жесток, за колкото го смятате — каза Роял. — Преди беше свестен човек. Не чак добър, но в никакъв случай лош. Просто алчен. Нещо стана с него през последните години. Промени се. Все пак си мисля, че има достатъчно човечност, за да не убие собствения си син.
— Добре — кимна Сарене. — Ще пратя Аше в кралските тъмници. Той е толкова съвестен, че ще научи и имената на плъховете.
— Твоят сеон ли? — осъзна Роял. — Къде е той?
— Пратих го в Елантрис.
— Елантрис ли? — учуди се Кайн.
— Фьорденският гьорн се интересува от Елантрис по някаква причина — обясни Сарене. — А аз никога не пренебрегвам нещо, което е интересно за жреците.