— Изглеждаш твърде угрижена за този жрец, Ене — каза Кайн.
— Не е жрец, чичо — поправи го Сарене. — Истински гьорн.
— Все пак е един човек. Какви беди може да предизвика?
— Питай Дуладелската република. Мисля, че това е същият гьорн, който беше замесен в онова бедствие.
— Няма доказателства, че рухването е причинено от Фьорден — обади се Роял.
— В Теод има, но никой не ни вярва. Доверете ми се, когато ви казвам, че този гьорн може да е по-опасен от Ядон.
Коментарът предизвика пауза в разговора. Тримата продължиха да пият мълчаливо, докато не се появи Лукел, който бе отишъл да прибере майка си и другите деца. Той кимна на Сарене и се поклони на херцога, преди да си налее чаша вино.
— Виж се само — каза той, сядайки до Сарене. — Уверен член на мъжкия ни клуб.
— По-скоро водач — отбеляза Роял.
— Къде е майка ти? — попита Кайн.
— Ще дойде — обясни Лукел. — Не бяха свършили, а я знаеш каква е. Всичко трябва да се прави както трябва, без бързане.
Кайн кимна и глътна виното си.
— Тогава да почваме да разтребваме, преди да се е прибрала. Нека не вижда каква кочина оставиха благородните ни приятели в трапезарията.
Лукел въздъхна и изгледа Сарене, толкова красноречиво, че тя разбра мечтата му да живее в по-традиционна къща със слуги или поне жените да вършат домакинската работа. Кайн вече се бе захванал с почистването и синът му нямаше друг избор, освен да го последва.
— Интересно семейство — подхвърли Роял зад тях.
— Да. Малко са странни, дори по нашите стандарти.
— Кайн е живял дълго време самостоятелно — отбеляза херцогът. — Свикнал е да прави сам нещата. Веднъж нае готвачка, но се ядоса на методите й. Помня, че жената напусна, преди той да събере сили да я уволни. Тя твърдеше, че не може да се работи в такава взискателна атмосфера.
Сарене се засмя.
— Звучи доста типично.
Роял се усмихна и заговори по-сериозно.
— Сарене, наистина сме късметлии. Ти може би си последният ни шанс да спасим Арелон.
— Благодаря, ваша милост — каза Сарене и се изчерви, без да иска.
— Страната няма да изтрае дълго. Няколко месеца, може би половин година, ако имаме късмет.
Сарене се намръщи.
— Мислех, че искахте да изчакате. Нали така казахте на останалите.
Роял махна с ръка.
— Според мен малко може да се постигне с тяхна помощ. Едан и Ейхан са твърде противоречиви, а Шуден и Еондел са неопитни. Исках да ги баламосам, докато с Кайн решим какво да правим. Боя се, че плановете ни се въртяха около… по-опасни методи. Но сега имаме нов шанс. Ако планът ти успее, макар да не съм напълно убеден, може да забавим рухването. За десет години управлението на Ядон е насъбрало инерция. Ще е трудно да променим посоката за няколко месеца.
— Мисля, че може да се справим, Роял — усмихна се Сарене.
— Гледай да не прекаляваш, млада госпожице. — Роял я изгледа. — Не се втурвай, ако имаш сила само за ходене, и не блъскай стени, които не поддават. И най-важното, не блъскай някъде, където е достатъчно побутване. Днес ме натика в ъгъла. Аз все още съм горделив старец. Ако Шуден не бе ме подкрепил, не знам дали щях да намеря достатъчно смирение, за да се съглася пред останалите присъстващи.
— Съжалявам. — Сарене се изчерви по друга причина. Имаше нещо в този могъщ, но приветлив стар херцог, което я караше отчаяно да желае да спечели уважението му.
— Просто бъди внимателна — продължи Роял. — Ако този гьорн е толкова опасен, колкото твърдиш, то из Кае се раздвижват могъщи сили. Не им позволявай да смачкат Арелон.
Сарене кимна, а херцогът се облегна и допи виното от чашата си.
По-рано в кариерата си Хратен изпитваше трудност да приеме чуждите езици. Фьорденският беше избран от Джадет и беше свещен, а останалите бяха скверни. Но как тогава можеше да покръсти тези, които не го говореха? Дали трябваше да им говори на родните езици, или да ги принуди да изучат първо фьорденски? Беше глупаво да иска от цяла нация да научи нов език, преди да им позволи да чуят за империята на Джадет.
Така че, когато трябваше да избира между сквернословието и неопределеното забавяне, той избираше първото. Вече говореше аонски и дуладелски, а знаеше и няколко думи на джиндоски. Така проповядваше на хората на родните им езици, макар това да продължаваше да го притеснява в известна степен. Ами ако никога не се научат? Ако решат, че не им трябва фьорденски, защото могат да се молят на Джадет и на родните си езици? Подобни мисли не спираха да се въртят в главата му, докато проповядваше на жителите на Кае. Не че му липсваше насока и отдаденост. Просто изнасяше тази реч за хиляден път и бе придобил рутина.