Естествено, само най-светите и с най-силен самоконтрол жреци можеха да използват сеоните без поквара. Гьорните с тяхна помощ поддържаха връзка с вирна от далечните страни, при това крайно рядко. Незабавната комуникация на огромно разстояние си заслужаваше цената.
— Свържи ме с вирна — заповяда Хратен. Сеонът се издигна леко и започна да се свързва с личния сеон на вирна, който бе наглеждан през цялото време от ням прислужник.
Хратен огледа създанието, докато чакаше. Сеонът кръжеше търпеливо. Винаги се държеше почтително, а и останалите гьорни никога не оспорваха лоялността им. Според тях в основата на сеоните бе заложено да са в подчинение на господарите си, дори те да ги ненавиждаха.
Хратен не беше съвсем сигурен. Сеоните можеха да се свързват с останалите като тях и очевидно не им трябваше сън. Какво ли правеха, докато господарите им спяха? Какви ли тайни обсъждаха? По едно време почти цялата аристокрация на Дуладел, Теод, Арелон и дори Джиндо разполагаше със сеони.
Колко ли тайни бяха видени и може би предадени през годините от незабележителните светещи кълба? Той поклати глава. Добре, че тези дни бяха отминали. Сеоните бяха в немилост заради връзките си с Елантрис, а и нямаше как да се размножават с изчезването на магията, така че ставаха все по-редки. Щом Фьорден завладееше западните земи, едва ли вече щеше да има свободно разхождащи се сеони.
Неговото създание започна да се разлива като вода и изобрази гордото лице на вирна.
Благородните остри черти го изгледаха.
— Тук съм, синко — долетя гласът на вирна.
— О, велики господарю, избран от Джадет, император в неговата светлина — отвърна Хратен и се поклони.
— Говори, мой одив.
— Имам предложение относно един от лордовете на Арелон, велики…
— Ето го — възкликна Раоден. — Галадон, ела тук! — Едрият дуладелец остави собствената си книга и повдигна вежди. След това стана с обичайната си мудност и се приближи до Раоден.
— Какво намери, суле?
Раоден посочи книгата без корица. Намираха се в коратската църква, която се бе превърнала в тяхна база. Галадон държеше да остави малката си обител в тайна, затова бяха домъкнали необходимите книги тук, за да не показва убежището си на останалите.
— Суле, това не мога да го прочета — оплака се Галадон, докато се взираше в книгата. — Написано е изцяло с аони.
— Точно затова ми привлече вниманието — обясни Раоден.
— Разчиташ ли ги? — попита Галадон.
— Не — усмихна се принцът. — Но виж какво имам. — Той вдигна друга книга без корица, чиито начални страници вече бяха омазани с мръсотия. — Речник на аоните.
Галадон изгледа първата книга критично.
— Суле, не разпознавам и една десета от аоните на тази страница. Имаш ли представа колко време ще ти трябва да я преведеш?
Раоден сви рамене.
— По-добре, отколкото да търсим насоки в другите книги. Ако прочета за още една фьорденска местност, направо ще повърна.
Галадон изръмжа на коментара му. Явно собственикът на книгите се вълнуваше от география, защото поне половината томове засягаха темата.
— Сигурен ли, че тази ни трябва? — попита дуладелецът.
— Получил съм начално обучение в четене на аони, приятелю — каза Раоден и посочи един символ в началото на страницата. — Тук пише аондор.
Галадон кимна.
— Добре, суле. Не ти завиждам за задачата. Животът щеше да е доста по-лек, ако сънародниците ти бяха изобретили по-кратка азбука. Коло?
— Аоните са си азбука — изтъкна Раоден. — Просто е невероятно сложна. Няма да ми отнеме чак толкова време. Скоро ще почна да си припомням наученото.
— Суле, понякога си дразнещо оптимистичен. Значи вече може да върнем другите книги обратно? — В гласа му имаше нетърпение. Книгите бяха ценни. Раоден го беше убеждавал цял час, преди да го склони да вземат кориците им, и виждаше, че едрият мъж се притеснява от мръсотията в Елантрис, която цапаше страниците им.
— Няма проблем. — Останалите книги не бяха за аондор. В някои от тях може би също имаше указания, но Раоден не вярваше, че ще са толкова полезни, като тази пред него. Стига да успееше да я преведе.
Галадон кимна и започна да събира книгите, след това наостри уши, като чу скърцането на покрива. Беше убеден, че рано или късно цялата конструкция ще падне право върху лъскавото му теме.
— Не се притеснявай, Галадон — закачи го Раоден. — Мааре и Райл знаят какво правят.
Галадон се намръщи.