— Това е нормална клауза, Аше — подчерта тя. — Така споразумението се запазва, ако нещо се случи с някого от участниците. Но досега не съм виждала да влиза в сила.
— До днес — отговори светещото кълбо с дълбок и отчетлив глас.
— До днес — призна Сарене. — Откъде да знам, че принц Раоден няма да издържи петте дни, през които прекосявах морето Фьорден? — Тя замълча и се намръщи замислено. — Аше, цитирай ми клаузата. Искам да знам какво точно пише.
— „Ако се случи член на горепосочената двойка да бъде прибран от Милостивия Доми преди уречената дата, годежът ще се смята за еквивалентен на брак във всички правни и социални аспекти.“
— Няма за какво да се хване човек, нали?
— Боя се, че не, милейди.
Сарене се намръщи, скръсти ръце и потупа бузата си с показалец, без да откъсва поглед от носачите. Ръководеше ги висок, хилав мъж с уморени очи и отпуснато изражение. Дворцовият служител Кетол беше единственият посрещач, изпратен от крал Ядон. Точно Кетол я бе уведомил „с прискърбие“, че годеникът й бил „покосен от коварна болест по време на пътуването й“. Беше го изрекъл със същия безизразен тон, с който командваше носачите.
— Значи — уточни Сарене, — според законите вече съм принцеса на Арелон.
— Точно така, милейди.
— И вдовица на човек, когото не съм срещала.
— Отново сте права.
Сарене поклати глава.
— Татко ще умре от смях, като разбере. Никога няма да спре да ми се подиграва.
Аше примигна с леко раздразнение.
— Милейди, кралят никога няма да реагира с насмешка на толкова скръбно събитие. Смъртта на принц Раоден несъмнено е натъжила много кралското семейство на Арелон.
— Да, толкова много, че дори не могат да посрещнат новата си дъщеря.
— Може би, милейди — отбеляза Аше, — крал Ядон щеше да дойде, ако го бяхте предупредили, че пристигате.
Сарене се намръщи, но сеонът беше прав. Ранната й поява, няколко дни преди основната сватбена делегация, беше планирана като изненада за принц Раоден. Тя искаше да прекара поне няколко дни насаме с него. Уви, секретността се бе обърнала срещу нея.
— Аше, арелонците колко дни след смъртта погребват човека?
— Не съм сигурен, милейди — призна Аше. — Напуснах Арелон отдавна, а и съм живял тук съвсем малко, така че не помня всички подробности. Но според обучението ми арелонските обичаи са подобни на тези в родината ви.
Сарене кимна и махна към служителя на крал Ядон.
— Да, милейди? — попита Кетол мързеливо.
— Има ли бдение за принца?
— Да, милейди. Пред коратския храм. Погребението ще е тази вечер.
— Искам да видя ковчега.
Кетол зяпна.
— А… негово величество нареди да ви заведа при него незабавно…
— Тогава няма да се бавя на бдението — отвърна Сарене и тръгна към каретата.
Сарене огледа критично препълнената погребална шатра, докато чакаше Кетол и носачите да й разчистят път към ковчега. Трябваше да признае, че всичко е безупречно — цветята, даровете, молещите се коратски свещеници. Единственото странно нещо бе голямата блъсканица.
— Определено има много хора тук — каза тя на Аше.
— Принцът беше много харесван, милейди — отвърна сеонът и закръжи до нея. — Според нашите данни той е бил най-популярната публична личност в страната.
Сарене кимна и тръгна по прохода, който Кетол й бе разчистил. Ковчегът на принц Раоден беше в центъра на шатрата, а около него имаше кордон от стражи, които не допускаха тълпата твърде близо. Докато вървеше, виждаше, че хората наистина тъгуват.
Значи беше вярно. Народът го е обичал.
Стражите се отдръпнаха и я оставиха да стигне до ковчега. По него имаше изрязани аони — символи на надежда и покой — според религията корати. Целият ковчег беше ограден с отрупани с храна подноси, дар от името на покойника.
— Може ли да го видя? — обърна се тя към дребен свещеник с любезно изражение.
— Съжалявам, дете. Болестта на принца беше много неприятна. Кралят настоя да му позволим достойнство в смъртта.
Сарене кимна и обърна гръб на ковчега. Не беше сигурна какво очаква да почувства, заставайки пред предполагаемия си жених. Беше странно… раздразнена.
Реши да не се съсредоточава над емоцията и се обърна да огледа шатрата. Изглеждаше твърде официално. Хората очевидно бяха тъжни, но шатрата, даровете и украсата бяха някак… стерилни.
Млад и здрав мъж като Раоден да умре от кашляща треска. Случваше се, но не чак толкова често.
— Милейди?… — обади се тихо Аше. — Нещо не е наред ли?
Сарене махна на сеона и тръгна към каретата.