— Сега какво? — попита тихо тя.
Раоден се спря. Глождеше го един въпрос. Защо Карата искаше достъп до двореца? Доколкото бе успял да я прецени, не беше от хората, които държаха на отмъщението. Беше груба, но не и злобна. Ами ако грешеше? Ако все пак искаше да пролее кръвта на Ядон?
— Е? — подкани го Карата.
Реши, че няма да я остави да убие баща му. Колкото и лош крал да беше, не можеше да й позволи да отнеме живота му.
— Искам да ми отговориш на един въпрос.
— Сега ли? — раздразни се тя.
Раоден кимна.
— Трябва да знам защо се опитваш да влезеш в двореца.
Тя се намръщи в тъмното.
— Не си в позиция да поставяш условия.
— Нито пък ти можеш да ми откажеш. Ако вдигна шум, и двама ни ще заловят.
Карата помълча, явно преценяваше дали ще го направи наистина.
— Виж — продължи Раоден. — Кажи ми само едно. Възнамеряваш ли да навредиш на краля?
Карата го погледна в очите и поклати глава.
— Нямам работа с него.
Дали трябваше да й повярва? Дали имаше избор? Той отмести клоните на храстите около стената и натисна един камък. Плочата потъна с тихо стържене и земята пред тях се разтвори.
Карата сбърчи вежди.
— Таен проход? Колко удобно.
— Ядон е параноичен по отношение на съня си — обясни Раоден и пропълзя в тесния проход. — Този тунел му дава последен шанс за бягство, ако бъде нападнат в покоите си.
Карата изсумтя и го последва в дупката.
— Мислех, че подобни неща съществуват само в приказките.
— Ядон си пада по тях.
След няколко крачки проходът се разшири и Раоден опипа стената, докато не намери фенер с кремък и стомана. Запали го и пусна тънък лъч светлина, колкото да разкрие тесния прашен тунел.
— Имаш доста обширни познания за двореца — отбеляза Карата.
Раоден замълча, защото не знаеше какво да отговори, без да се издаде.
Баща му беше показал прохода, когато принцът беше дете, и приятелите му веднага решиха, че е неудържимо притегателен. Въпреки забраните, че тунелът е само за спешни случаи, двамата с Лукел си играеха вътре с часове.
Естествено, сега проходът му се струваше по-тесен. Имаше място колкото да минат.
— Ела — каза той, като вдигна фенера и тръгна странично. Пътят до стаята на Ядон не беше дълъг. Тунелът всъщност беше доста къс, въпреки че въображението му говореше друго. Проходът се издигаше остро към втория етаж и водеше право в кралските покои.
— Това е — каза Раоден, щом стигаха до края. — Ядон си е легнал и въпреки параноята си спи доста дълбоко. Може би тъкмо здравият му сън я причинява. — Той отвори вратата, която бе покрита с гоблен. Голямото легло на Ядон беше тъмно и тихо, но на светлината от открехнатия прозорец се виждаше, че кралят наистина е там.
Раоден се напрегна, взрян в Карата. Жената удържа на думата си. Тя дори не погледна към спящия крал, а продължи към вратата. Раоден въздъхна облекчено и я последва.
Тъмният коридор свързваше покоите на Ядон със стаите на стражите. Десният проход водеше към казармата, а левият към стая със стражи и останалата част от двореца. Карата тръгна право към казармата, а босите й крака не издаваха нито звук по каменния под.
Раоден я последва и нервността му се върна. Беше решила да не убива баща му, но се насочваше към най-опасната част от двореца. Един по-силен звук и щяха да се появят десетки войници.
За щастие промъкването по каменния коридор не изискваше специални умения. Карата отваряше тихо вратите по пътя им и ги оставяше леко открехнати, така че Раоден да се промушва, без да ги докосва.
Коридорът се преля в друг, който водеше към жилищни помещения. Покоите на нисшите офицери и стражите, които имаха семейства. Карата посегна към една врата. Беше на единична стая на семеен страж. Звездната светлина осветяваше легло до едната стена и дрешник до другата.
Раоден потръпна нервно, чудейки се дали Карата не иска да докопа оръжието на някой спящ страж. Това беше лудост. От друга страна, промъкването в покоите на параноичен крал не беше признак за умствена стабилност.
Карата продължи напред и Раоден осъзна, че не е дошла за оръжието на стража, защото него го нямаше. Леглото беше празно, чаршафите измачкани. Карата се спря пред нещо, което не бе забелязал в началото. Дюшек на пода, на който спеше дребна фигурка, очевидно дете. Чертите и полът му не се различаваха в мрака. Карата коленичи до детето и остана неподвижна за момент.
След това махна на Раоден да излизат и затвори внимателно вратата. Принцът вдигна вежди въпросително и тя му кимна. Можеха да си тръгнат.
Измъкването вървеше в обратен ред. Раоден се провираше през вратите, а Карата го следваше и ги затваряше. Принцът почувства облекчение колко лесно се развиват нещата, поне докато не се озоваха в коридора пред покоите на Ядон.