Тя вдигна бродерията. Трябваше да изобразява червено птиче, кацнало на клон и отворило уста да запее. За съжаление сама си бе нарисувала модела, така че нещата не стояха добре поначало. Това, заедно с неумението да спазва линиите, бе произвело нещо, наподобяващо повече на размазан домат, отколкото на птица.
— Много добре, скъпа — похвали я Ешен. Само неудържимо бъбривата кралица можеше да направи такъв комплимент без сарказъм.
Сарене въздъхна, остави бродерията в скута си и взе кафяв конец за клона.
— Не се притеснявай, Сарене — окуражи я Даора. — Доми дава различни таланти на всеки, но винаги възнаграждава упорството. Продължавай да се упражняваш и ще се научиш.
Сарене се намръщи. Бродерията на Даора беше майсторски шедьовър. Цяло ято птички, дребни, но с всички подробности, се въртяха в короната на величествен дъб. Жената на Кайн беше въплъщение на аристократичните добродетели.
Тя не ходеше, а се носеше с изящни и спокойни движения. Устните й бяха червени, а очите тайнствени, но гримът бе майсторски положен. Беше достатъчно възрастна да излъчва достойнство и достатъчно млада, за да е още красива. Накратко, беше от онези жени, които Сарене щеше да мрази, ако същевременно Даора не бе и най-любезната и интелигентна дама в двора.
След кратко мълчание Ешен започна да говори както винаги. Кралицата сякаш се плашеше от тишината и постоянно бъбреше или караше останалите да го правят. Другите жени от групата я оставяха води. Нямаха никакво желание да се борят с нея за контрол над разговора.
Групата се състоеше от десет жени. В началото Сарене избягваше срещите им, защото се бе съсредоточила в политическия живот. След това осъзна, че жените също са важни. Клюките им разпространяваха новини, които бе неуместно да се обсъждат в официална обстановка. Сарене не можеше да си позволи да остане извън кръга, но й се искаше да не разкрива, колко е неумела.
— Чух, че лорд Уорн, син на барона на плантация Кие, е имал интересно религиозно преживяване — поде Ешен. — Познавах майка му. Много приятна жена. Много разбираше от плетене. Догодина, когато пуловерите се върнат на мода, ще накарам Ядон да ги носи. Кралят не може да си позволява да пренебрегва модата. Косата му е твърде дълга.
Даора издърпа един шев.
— И аз чух слуховете за младия Уорн. Странно е как след години отдаденост на Корат се е врекъл внезапно на Шу-Дерет.
— Те са си една и съща религия — заяви безгрижно Атара. Жената на херцог Телрий беше дребна дори по арелонските стандарти и имаше кестеняви къдрици до рамото. Дрехите и бижутата й бяха най-скъпите в стаята, знак за екстравагантността на съпруга й, а в бродериите й липсваше въображение.
— Не го казвай пред жреците — предупреди я Сийден, съпругата на граф Ейхан. Тя беше най-едрата от присъстващите и почти съперничеше на мъжа си. — Според тях спасението на душата ти зависи от това дали наричаш Бог Доми или Джадет.
— Двете религии имат доста разлики — намеси се Сарене, като се опитваше да прикрие разкривената си бродерия от останалите.
— Може би, ако си жрец — засмя се тихичко Атара. — Но за нас тези неща нямат почти никакво значение.
— Разбира се — съгласи се Сарене. — Все пак ние сме само жени. — Тя вдигна поглед и се усмихна скришом на реакцията, предизвикана от изявлението й. Може би жените на Арелон не бяха толкова тихи и покорни, колкото смятаха мъжете.
Тишината продължи само миг, преди Ешен отново да вземе думата.
— Сарене, а с какво си убиват времето теодските жени?
Сарене вдигна изненадано вежди. Не очакваше кралицата да зададе толкова прям въпрос.
— За какво питате, ваше величество?
— Какво правят? — повтори Ешен. — Чувала съм разни неща, както и за Фьорден. През зимата ставало толкова студено, че дърветата замръзвали и избухвали. Вярно, така е по-лесно да се цепят. Чудя се дали може да стане по команда.
Сарене се усмихна.
— Намираме какво да правим, ваше величество. Някои бродират, а други се захващат с различни занимания.
— Например? — попита Торена, неомъжената дъщеря на лорд Ейхан. Сарене не можеше да си представи как огромните Ейхан и Сийден са създали толкова крехко дете. Торена обичайно мълчеше на тези срещи, а в големите й кафяви очи се четеше огромна интелигентност.
— Ами, кралският двор е отворен за всички — отвърна Сарене спокойно. Сърцето й обаче туптеше радостно. Ето такава възможност чакаше.
— И можеш да слушаш случаите? — попита Торена, а пискливият й глас прозвуча още по-заинтригувано.