— Често — потвърди Сарене. — После мога да ги обсъждам с приятелите си.
— Биете ли се с мечове? — попита пълната Сийден с развълнувано лице.
Сарене се сепна леко. Вдигна поглед и видя, че почти всички са вперили очи в нея.
— Защо питате?
— Така говорят за жените в Теод, скъпа — обясни спокойно Даора, единствената, която продължаваше да бродира.
— Да — продължи Сийден. — Казват, че жените в Теод се убиват една друга за развлечение на мъжете.
Сарене повдигна вежди.
— Нарича се фехтовка, лейди Сийден. Практикуваме го за собствено развлечение, а не да забавляваме мъжете, и определено не се избиваме. Използваме мечове, но върховете им са притъпени, и носим защитна екипировка. Не съм чувала за по-сериозна контузия от навехнат глезен.
— Значи е вярно? — възкликна изумено дребната Торена. — Наистина използвате мечове.
— Някои от нас — призна Сарене. — На мен ми допадаше. Фехтовката е любимият ми спорт. — Очите на жените заблестяха кръвожадно като на хрътки, които са били заключени твърде дълго в тясно помещение. Сарене се надяваше да пробуди интереса им към политиката и да ги подтикне да участват в управлението на страната, но явно трябваше да подходи твърде деликатно. Нуждаеше се от по-директен подход.
— Мога да ви науча, ако желаете — предложи тя.
— Да се бием? — изуми се Атара.
— Разбира се. Не е толкова трудно. И моля ви, лейди Атара, нарича се фехтовка. Дори най-снизходителните мъже се напрягат малко, като се замислят за биещи се жени.
— Не можем… — започна Ешен.
— Защо? — попита Сарене.
— Кралят не обича дуелите, скъпа — обясни Даора. — Сигурно си забелязала, че никой от благородниците не носи меч.
Сарене се намръщи.
— Щях да попитам за това.
— Според Ядон е твърде просташко — каза Ешен. — Боят е за селяните. Той ги е изучавал дълго. Добър владетел е, а добрият владетел трябва да разбира от много неща. Може да каже какво е времето в Сворден през цялата година. Неговите кораби са най-бързите и яките в търговията.
— Значи никой от мъжете не умее да се бие? — изуми се Сарене.
— Само лорд Еондел и може би лорд Шуден. — Торена се изчерви и изви очи нагоре при споменаването на Шуден. Младият тъмнокож благородник беше фаворит в двора. Неговите деликатни черти и безупречни маниери пленяваха множество сърца.
— Не забравяйте принц Раоден — добави Атара. — Май накара Еондел да го научи, но само за да раздразни баща си. Винаги правеше такива неща.
— Чудесно — възкликна Сарене. — Щом мъжете не умеят да се бият, кралят не може да възрази, ако ние се учим.
— Как така? — попита Торена.
— Нали казва, че това е долно занимание — обясни Сарене. — Щом е така, идеално е за нас. Все пак ние сме само жени. — Тя се усмихна дяволито и изражението й се разпространи по повечето лица в стаята.
— Аше, виждал ли си ми меча? — попита Сарене, застанала на колене до леглото.
— Меча ли, милейди? — попита Аше.
— Няма значение. После ще го намеря. Ти какво откри?
Аше примигна леко, сякаш се чудеше каква ли бъркотия замисля, преди да й отговори.
— Боя се, че нямам много за докладване, милейди. Елантрис е много деликатна тема и не научих почти нищо.
— Всичко ще ни е от полза. — Сарене се обърна към гардероба. Тази вечер щеше да отиде на бал.
— Повечето хора в Кае не искат да говорят за града, милейди. Сеоните не знаят много, а тези в Елантрис вече не могат да отговарят на въпросите ми. Опитах да поговоря със самите елантрисци, но повечето се уплашиха, а останалите ме молеха за храна, сякаш бих могъл да им донеса. Накрая се оказа, че най-добрият източник на информация са войниците на стената.
— Чувала съм за тях. — Сарене огледа дрехите си. — Най-елитната част на Арелон.
— Както сами се описват, милейди — отвърна Аше. — Съмнявам се, че повечето от тях знаят какво да правят в битка, но разбират доста от пиене и карти. Също така поддържат униформите си в безупречен вид.
— Типичната церемониална стража. — Сарене прехвърли черните рокли и потръпна при мисълта да облече отново подобна безцветна ужасия. Колкото и да уважаваше паметта на Раоден, не желаеше да носи повече черно.
Аше се поклати във въздуха.
— Боя се, че най-елитната част на Арелон не е особено славна, милейди. Но поне са най-информирани относно Елантрис.
— И какво ти казаха?
Аше се приближи до шкафа, докато тя продължаваше да рови из дрехите.
— Не много. Хората в Арелон не искат да говорят със сеони както едно време. Спомням си, че народът ни обичаше. А сега са… резервирани, почти уплашени.
— Защото ви свързват с Елантрис — обясни Сарене и погледна с копнеж роклите, които бе донесла от Теод.