— Знам, милейди. Но ние нямаме нищо общо с падането на града. Няма защо да се страхуват от сеоните. Иска ми се… Както и да е. Въпреки упорството им успях да изтръгна малко информация. Явно елантрисците губят не само външния си вид, когато ги удари шаод. Според стражите човек забравя напълно какъв е бил преди и се превръща в нещо като животно. Това е вярно до известна степен за сеоните в Елантрис.
Сарене потръпна.
— Но елантрисците могат да говорят. Нали са ти поискали храна?
— Така е — потвърди Аше. — Не приличаха и на животни. Клетниците само стенеха и плачеха. Смятам, че са загубили ума си.
— Значи шаод предизвиква психическа и физическа трансформация — отсъди разумно Сарене.
— Явно, милейди. Според стражите градът се управлява от няколко деспотични лордове. Храната е толкова ценна, че елантрисците нападат всеки, който я притежава.
Сарене се намръщи.
— А как се изхранват?
— Никак, доколкото виждам.
— Тогава как живеят? — учуди се Сарене.
— Не знам, милейди. Може би в града цари законът на джунглата и силните живеят от слабите.
— Никое общество не може да издържи дълго така.
— Не вярвам, че имат общество, милейди. Те са нещастни, прокълнати същества, които вашият бог е забравил, а останалата част от страната се старае да последва примера му.
Сарене кимна замислено. След това съблече черната си рокля и измъкна дреха от дъното на дрешника. С усмивка представи новия си тоалет на Аше.
— Какво мислиш? — завъртя се тя. Роклята беше от плътна златиста материя, която сияеше почти като метал. Бе гарнирана с черни дантели и имаше висока отворена яка като на мъжките дрехи. Яката беше от по-твърда тъкан, както и маншетите. Ръкавите бяха широки, също като долната част, която се спускаше до пода и скриваше краката й. Беше от онези рокли, които я караха да се чувства царствено. Дори принцесите имаха нужда от припомняне на произхода си от време на време.
— Не е черна, милейди — отбеляза Аше.
— Тук има черно — възрази Сарене и посочи дългото наметало отзад. То беше част от роклята, втъкано около врата и сякаш израстваше от дантелите.
— Мисля, че наметалото не е достатъчно за вдовишка рокля, милейди.
— Ще стигне. — Сарене се огледа в огледалото. — Ако облека още една от роклите, които Ешен ми даде, ще се побъркам и ще трябва да ме хвърлят в Елантрис.
— Сигурна ли сте, че предницата е… подходяща?
— Какво? — попита Сарене.
— Деколтето е доста изрязано, милейди.
— Виждала съм и по-предизвикателни, даже тук, в Арелон.
— Да, милейди, но те са за неомъжените жени.
Сарене се усмихна. Аше винаги бе много чувствителен по отношение на приличието.
— Все някога трябва да я облека. Досега не съм имала възможност. Получих я от Дуладел, точно преди да отпътувам от Теод.
— Както кажете, милейди. — Аше запулсира леко. — Искате ли да открия нещо друго?
— Посети ли тъмницата?
— Да — отвърна сеонът. — Съжалявам, милейди. Нямаше скрити килии с прегладнели принцове. Ако Ядон е затворил сина си някъде, не е бил достатъчно глупав, че да го остави в собствения си дворец.
— Е, трябваше да проверим — въздъхна Сарене. — Не очаквах, че ще откриеш нещо. Може би трябва да потърсим кой е държал ножа.
— Така е. Защо не изкопчите някаква информация от кралицата? Ако принцът е убит от външно лице, може да знае нещо.
— Опитах, но Ешен е… не е трудно да изкопчиш информация от нея, а да задържиш вниманието й на една тема… Изобщо не разбирам как жена като нея се е омъжила за Ядон.
— Подозирам, че уговорката е била по-скоро финансова. Голямата част от капитала на Ядон е дошъл от бащата на Ешен.
— Това обяснява нещата. — Сарене се усмихна, зачудена какво ли си мисли Ядон за уговорката. Беше изкарал много пари, но му се налагаше да търпи с десетилетия бъбренето на Ешен. Може би затова беше принципно раздразнен от жените. — Както и да е — продължи тя. — Не мисля, че кралицата знае нещо за Раоден. Но ще продължа да опитвам.
— А аз какво да правя? — избоботи Аше.
Сарене спря.
— Напоследък се замислих за чичо Кайн. Татко вече не говори за него. Чувал ли си да е бил лишаван официално от наследство?
— Не знам, милейди — отвърна Аше. — Може би Дио знае. Той работи по-близо до баща ви.
— Виж дали можеш да изровиш нещо. В Арелон сигурно има слухове по темата. Все пак Кайн е сред най-влиятелните хора в Кае.
— Да, милейди. Нещо друго?
— Да — сбърчи нос Сарене. — Намери някой да разкара черните рокли. Реших, че няма да ми трябват повече.
— Разбира се, милейди — отговори Аше със страдалчески тон.
Сарене гледаше през прозореца на каретата, докато наближаваше имението на херцог Телрий. Според слуховете Телрий беше доста щедър с поканите и ако се съдеше по броя на каретите, тази информация беше вярна. Цялото имение бе осветено от комбинация от фенери, факли и странни цветни пламъци.