— Херцогът не е спестил нищо — отбеляза Шуден.
— Какво е това, лорд Шуден? — попита Сарене и кимна към един от ярките пламъци, който гореше на висок метален прът.
— Специални камъни, внос от юг.
— Горящи камъни? Нещо като въглища?
— Изгарят доста по-бързо от въглищата — обясни младият джиндоски благородник. — И са изключително скъпи. Телрий е похарчил цяло състояние, за да освети алеята — Шуден се намръщи. — Това е твърде екстравагантно, дори за него.
— Лукел спомена, че херцогът е прахосник — подхвърли Сарене, спомняйки си за разговора в тронната зала.
Шуден кимна.
— Но е много по-умен, отколкото другите предполагат. Херцогът харчи лесно, но обикновено има скрита цел.
Сарене видя как младият барон се умисля, явно опитвайки да отгатне каква ли би била тази цел.
Имението се пръскаше от народ. Жени с ярки рокли и мъже със строги костюми, каквато беше моментната мода. Гостите бяха съвсем малко повече от облечените в бяло слуги, които разнасяха храна и напитки, и подменяха фенерите.
Шуден помогна на Сарене да слезе от каретата и я въведе в главната зала с отработена походка за минаване през тълпи.
— Нямате представа колко съм доволен, че предложихте да дойдете с мен — призна Шуден, докато влизаха. В единия край на помещението свиреше голям оркестър и двойките или танцуваха в средата, или си говореха в периферията. Залата беше ярко осветена с цветни светлини. Камъните горяха по постаменти и врати. На някои от колоните бяха закрепени цели вериги от малки свещи, които сигурно трябваше да се подменят през половин час.
— Кому е нужно това, милорд? — попита Сарене, докато оглеждаше пищно украсената зала. Въпреки че бе принцеса, не беше виждала подобно разточителство. Светлината, музиката и цветовете я упояваха.
Шуден проследи погледа й, без да се вслушва във въпроса.
— Човек не би предположил, че тази страна е на ръба на унищожението — промърмори той.
Изявлението му я порази. Имаше причина Сарене да не е виждала подобно великолепие. Баща й беше мъдър управник и никога нямаше да позволи подобно пилеене на ресурси.
— Не е ли винаги така? — попита Шуден. — Тези, които най-малко могат да си позволят екстравагантност, са най-решени да харчат.
— Вие сте мъдър мъж, лорд Шуден — каза Сарене.
— Не, просто се опитвам да вникна в същността на нещата. — Той я поведе към страничната галерия, за да си вземат напитки.
— За какво говорехте преди?
— Моля? — попита Шуден. — А, обяснявах как ще ми спестите доста притеснения тази вечер.
— Защо? — Сарене пое чашата си с вино.
Шуден се усмихна леко и отпи от своята.
— Много дами по една или друга причина ме намират за доста… привлекателен. Повечето няма да знаят коя сте и ще стоят настрани, преценявайки новата конкуренция. Възможно е дори да успея да се насладя на тази вечер.
Сарене повдигна вежди.
— Толкова ли е зле?
— Обикновено се налага да ги разгонвам с тояга — отвърна Шуден и й подаде ръка.
— Човек би решил, че изобщо не възнамерявате да се жените, милорд — усмихна се Сарене и прие протегнатата ръка.
Шуден се засмя.
— Нищо подобно, милейди. Мога да ви уверя, че съм доста заинтересуван от тази възможност, поне теоретично. Но ми е много трудно да намеря жена в двора, от чието глупаво бръщолевене да не ми се повдига. Елате, ако съм прав, ще си намерим по-интересни места от главната зала.
Шуден я поведе през тълпата. Въпреки коментарите той се държеше доста учтиво с жените, които напираха да го поздравят. Назоваваше всички по име, което показваше дипломатичност и добро възпитание.
Уважението на Сарене нарастваше, докато гледаше реакцията на околните. Никой не гледаше намръщено или презрително, както бе обичайно в така нареченото висше общество. Шуден беше харесван мъж, макар да не бе душата на компанията. Популярността му идваше не от умението да забавлява, а от свежата искреност. Шуден говореше учтиво, но винаги честно. Екзотичният произход му позволяваше да каже неща, които другите не смееха. Накрая се озоваха в по-малка стая на горния етаж.
— Ето тук — каза доволно Шуден и я въведе.
Вътре свиреше по-малък, но по-добър струнен оркестър. Украсата бе по-семпла, но слугите носеха подноси с по-екстравагантно изглеждаща храна. Сарене разпозна много от лицата от двора, включително най-важното.
— Кралят — възкликна тя, като забеляза Ядон в един ъгъл. Ешен стоеше до него в тясна зелена рокля.