Шуден кимна.
— Ядон не би пропуснал такова празненство, въпреки че е организирано от херцог Телрий.
— Не се ли разбират?
— Разбират се чудесно. Просто са в една и съща сфера на търговията. Ядон има търговска флота във Фьорденско море, както и Телрий. Това ги прави конкуренти.
— Все пак ми се струва странно — изтъкна Сарене. — Баща ми никога не ходи по подобни мероприятия.
— Защото е по-улегнал, лейди Сарене. Ядон все още е опиянен от властта си и използва възможностите да й се наслаждава. — Шуден се огледа. — Вижте тази стая например.
— Стаята ли?
Той кимна.
— Когато Ядон се появи на подобен бал, той избира странично помещение и оставя най-влиятелните хора да гравитират около него. Благородниците са свикнали. Домакинът обикновено наема втори оркестър и прави второ празненство. Ядон твърди, че не иска да се среща с хора, които са твърде нископоставени. Тази зала е само за херцози и по-влиятелни графове.
— Но вие сте барон — отбеляза Сарене, докато двамата навлизаха в стаята.
Шуден се усмихна и отпи от виното.
— Аз съм специален случай. Семейството ми принуди Ядон да ни даде титла, докато останалите ги придобиха предимно с богатство и просия. Мога да си позволя повече свободи от останалите барони, защото двамата с краля знаем, че съм го спипал натясно. Въпреки това обикновено мога да прекарам тук около час. След това търпението му се изчерпва. Разбира се, тази вечер няма проблеми.
— Защо?
— Защото съм с вас — обясни Шуден. — Не забравяйте, лейди Сарене. Вие сте с по-висок ранг от всички в помещението освен кралската двойка.
Сарене кимна. Като дъщеря на крал бе свикнала да е важна, но не можеше да се пригоди към важността на титлите в Арелон.
— Присъствието на Ядон променя нещата — прошепна тя, щом кралят я забеляза.
Очите му се плъзнаха по роклята, установиха липсата на черен цвят и лицето му помръкна.
Сарене си призна, че може би идеята й не е била толкова добра. Внезапно нещо друго привлече вниманието й.
— Този пък какво прави тук? — прошепна тя при вида на червената фигура, стояща като белег след празнуващите.
Шуден проследи погледа й.
— Гьорнът ли? Идва на всеки бал, откакто пристигна. Появи се на първия без покана и се държа толкова наперено, че след това никой не смее да пропусне да го покани.
Хратен говореше с малка група благородници, а червените доспехи и наметало контрастираха с по-светлите им дрехи. Гьорнът се извисяваше почти с цяла глава над останалите, а нараменниците му бяха широки по една стъпка. Като цяло беше трудно да остане незабелязан.
Шуден се усмихна.
— Самочувствието му е впечатляващо. Първата вечер започна да говори с един от херцозите, без да обръща внимание на краля. Явно Хратен смята, че титлата му на гьорн е равна с тази на останалите.
— На изток кралете се кланят на гьорните — напомни Сарене. — А в присъствието на вирна направо пълзят.
— И всичко това произлиза от един възрастен джиндосец — отбеляза Шуден и смени празните им чаши с пълни от подноса на един минаващ прислужник. Виното беше доста по-добро. — Винаги ми е било интересно как вашите хора успяха да изкривят ученията на Кесег.
— Нашите хора ли? — възмути се Сарене. — Аз вярвам в Корат, не ме причислявай към гьорна.
Шуден протегна ръка.
— Извинявам се. Не исках да ви обидя.
Сарене се замисли. Шуден говореше езика като местен и живееше в Арелон, затова бе решила, че и той е корат. Явно бе сбъркала. Баронът беше от Джиндо и семейството му вероятно изповядваше Шу-Кесег, бащината религия, от която бяха произлезли Корат и Дерет.
— Но Джиндо вече вярва в Дерет — продължи тя на глас.
Шуден помръкна и изгледа гьорна.
— Чудя се какво ли е мислил великият учител, когато двамата му ученици са тръгнали да проповядват на север. Кесег учи на единство. Но какво иска да каже? Единство на разума, както предполага моят народ? Единство на любовта, както твърдят вашите жреци? Или единство на подчинението, както вярват деретите? Чудно как човечеството е успяло да усложни безкрайно една толкова проста концепция.
Той поклати глава.
— Както и да е. Да, милейди, Джиндо е деретска държава. Сънародниците ми позволиха на вирна да реши, че сме покръстени, защото не искат да се бият. Сега вече мнозина оспорват това решение. Артетите станаха твърде взискателни.
Сарене кимна.
— Съгласна съм. Шу-Дерет трябва да бъде спрян, това е изкривяване на истината.
Шуден помълча малко, преди да я поправи:
— Не казах това, лейди Сарене. В същността на Шу-Кесег е приемането. Има място за всички учения. Деретите обаче смятат, че са единствено прави. — Той погледна към Хратен. — Този обаче е опасен.