— Защо точно той, а не останалите?
— Посетих една от проповедите му — обясни Шуден. — Не говори от сърцето си, лейди Сарене, а от разума. Търси бройката на покръстените, а не същността на вярата им. Това е опасно.
Той изгледа спътниците на Хратен.
— Онзи там също ме притеснява. — Посочи един мъж с толкова руса коса, че изглеждаше почти бяла.
— Кой е той? — поинтересува се Сарене.
— Уорн, първият син на барон Диолен. Не би трябвало да е в тази стая, но явно използва връзките си с гьорна. Уорн беше доста набожен преди, а сега твърди, че е получил видение от Джадет да се покръсти в Шу-Дерет.
— Дамите споменаха за това. — Сарене огледа Уорн. — Не му ли вярвате?
— Винаги съм подозирал, че набожността му е показна. Той е склонен да търси изгода, а религиозността му донесе известност.
Сарене продължи да гледа белокосия с притеснение. Беше млад, но излъчваше силен самоконтрол. Покръстването му беше опасен знак. Колкото повече такива хора събираше Хратен, толкова по-трудно щеше да й е да го спре.
— Не трябваше да чакам толкова много — каза тя.
— За кое?
— Да тръгна по балове. Хратен има цяла седмица преднина.
— Държите се, сякаш сте в лична вражда с гьорна — усмихна се Шуден.
Сарене остана сериозна.
— Лична вражда със залог вероизповеданието на няколко държави.
— Шуден! — чу се глас зад тях. — Виждам, че ти липсва обичайната тълпа обожателки.
— Добър вечер, лорд Роял. — Баронът се поклони леко на възрастния мъж. — Да, благодарение на дамата ми. Успях да избегна неприятностите тази вечер.
— Ах, прекрасната принцеса Сарене. — Роял целуна ръката й. — Явно страстта ви към черното е намаляла.
— Никога не е била особено силна, милорд — отвърна тя с реверанс.
— Представям си — усмихна се Роял, след което отново се обърна към Шуден. — Надявах се да не си разбрал какъв късметлия си. Мислех да ти открадна принцесата, за да поразгони и моите пиявици.
Сарене погледна възрастния мъж с изненада.
Шуден се засмя.
— Лорд Роял вероятно е единственият ерген в Арелон, който е по-желан и от мен. Не че завиждам. Негово благородие отклонява част от вниманието към мен.
— Ти? — възкликна Сарене, гледайки кльощавият старец. — Жените искат да се омъжат за теб? — Тя си спомни за маниерите и добави „милорд“, като се изчерви заради невъзпитания коментар.
Роял се засмя.
— Не се притеснявайте, млада Сарене. Не се обиждам. Мъжете на моята възраст не са особено привлекателни. Скъпата ми Еолдес почина преди двайсет години, а нямам деца. Трябва да оставя състоянието си на някого и всички неомъжени момичета в държавата го осъзнават. Някоя трябва само да ме изтърпи няколко години, да ме погребе и да си намери страстен млад любовник, с когото да изхарчи парите ми.
— Милорд е твърде циничен — отбеляза Шуден.
— Милорд е реалист — изсумтя Роял. — Макар че, признавам, идеята да напъхам някоя от тези млади повлекани в леглото си е изкушаваща. Всички си мислят, че съм твърде стар, за да изпълнявам съпружеските си задължения, но грешат. Щом ще ми крадат състоянието, ще трябва да си го заработят.
Шуден се изчерви, а Сарене избухна в смях.
— Знаех си. Вие сте един стар перверзник.
— Самообявил се при това — усмихна се Роял. Той погледна към Хратен и смени темата: — Как се справя нашият свръхброниран приятел?
— Дразни ме със самото си присъствие, милорд — призна Сарене.
— Наблюдавайте го — заръча Роял. — Дочух, че внезапното увеличаване на приходите на нашия скъп домакин не е чист късмет.
Шуден се намръщи подозрително.
— Херцог Телрий не се е вричал в Дерет.
— Не и открито — съгласи се Роял. — Но според източниците ми двамата имат вземане-даване. Едно е сигурно. В Кае не е имало подобно празненство и херцогът го организира без видима причина. Човек почва да се чуди какво иска да ни каже с демонстрацията на богатството си.
— Интересна мисъл, милорд — отбеляза Сарене.
— Сарене? — чу се гласът на Ешен от другия край на стаята. — Скъпа, ще дойдеш ли тук?
— О, не! — Сарене погледна към кралицата, която й махаше да се приближи. — За какво ли ме вика?
— Заинтригуван съм да разбера — отвърна Роял с блеснал поглед.
Сарене се приближи до кралската двойка и направи учтив реверанс. Шуден и Роял я последваха дискретно и спряха достатъчно близо, че да могат да слушат.
Ешен се усмихна.
— Скъпа, тъкмо обяснявах на съпруга си за сутрешната идея. Онази за упражненията, нали се сещаш? — И тя кимна ентусиазирано на краля.
— Какви са тези глупости, Сарене? — попита той. — Жени да си играят с мечове?
— Негово величество не иска да надебелеем, нали? — попита невинно Сарене.