— Не, разбира се, че не — отвърна кралят. — Можете просто да ядете по-малко.
— Но аз толкова обичам упражненията, ваше величество.
Ядон си пое раздразнено дъх.
— Сигурно има и някаква друга форма, с която да се поддържате?
Сарене примигна, престори се, че ще се просълзи.
— Ваше величество, занимавам се с това от дете. Едва ли кралят има нещо против глупавите женски забавления.
Монархът я погледна изпитателно. Може би се беше престарала.
Сарене докара най-идиотския си поглед и се усмихна.
Той поклати глава.
— Уф, прави каквото щеш, жено. Не искам да ми разваляш вечерта.
— Кралят е много мъдър — поклони се Сарене и се отдалечи.
— Бях забравил за това — прошепна Шуден, щом се събраха отново. — Този фарс сигурно ви е доста досаден.
— Понякога е полезен. — Щяха да се оттеглят, когато Сарене забеляза как един куриер се приближава до краля. Тя дръпна ръката на Шуден, показвайки, че иска да изчака още малко и да разбере какво се случва.
Куриерът прошепна нещо в ухото на Ядон и очите на краля се разшириха гневно.
— Какво!
Мъжът понечи да продължи да шепне, но Ядон го бутна назад.
— Говори, човече. Не издържам с това шепнене.
— Случило се е тази седмица, ваше величество — обясни мъжът.
Сарене се приближи.
— Странно — чу се глас с лек акцент.
Хратен стоеше наблизо. Не гледаше към тях, но говореше така, че кралят да го чуе.
— Не мислех, че един монарх ще дискутира важни дела там, където слабоумните могат да го чуят. Такива хора се объркват от всякакви нови събития и не е хубаво да им се причинява подобно нещо.
Повечето гости около нея сякаш не бяха чули коментара на гьорна. За разлика от краля. Ядон погледна към Сарене, след което сграбчи пратеника за лакътя и го поведе навън от стаята, зарязвайки обърканата Ешен. Хратен засече погледа на Сарене, усмихна се леко и се обърна към спътниците си.
— Можете ли да повярвате? — раздразни се Сарене. — Направи го нарочно!
Шуден кимна.
— Често собствените ни заблуди се обръщат срещу нас, милейди.
— Гьорнът е добър — каза Роял. — Винаги е майсторство да използваш номерата на някого като свое предимство.
— Често съм откривал, че независимо от обстоятелствата е най-добре да бъдеш себе си — допълни Шуден. — Колкото повече лица се опитваме да носим, толкова повече се объркваме.
Роял кимна с усмивка.
— Вярно. Може би скучно, но вярно.
Сарене почти не ги слушаше. Смяташе, че тя манипулира, а не осъзнаваше, че това й носи негативи.
— Фарсът е проблемен — призна тя. След това въздъхна и се обърна към барона. — Но трябва да продължавам, поне пред краля. Макар че, честно казано, едва ли щеше да ме гледа по друг начин, без значение как се държа.
— Вероятно сте права — съгласи се Шуден. — Кралят е доста тесногръд по отношение на жените.
Монархът се върна след няколко минути, а настроението му явно бе влошено от получените новини. Куриерът се отдалечи с видимо облекчение, а в този момент в стаята се появи нова фигура.
Херцог Телрий носеше помпозни червено-златисти одежди, а пръстите му бяха отрупани със скъпоценни камъни. Сарене го наблюдаваше внимателно, но той не се присъедини към Хратен, дори не даде вид, че забелязва присъствието му. Сякаш нарочно избягваше жреца и се правеше на примерен домакин, като спираше при различните групички.
— Прав сте, лорд Роял — каза Сарене.
Роял се откъсна от разговора си с Шуден.
— А?
— Херцог Телрий — кимна Сарене към човека. — Има нещо между него и гьорна.
— Телрий е опасен — каза Роял. — Никога не съм успявал да разбера мотивацията му. Понякога изглежда, че иска само да трупа пари. Друг път…
Той замлъкна, защото Телрий забеляза, че го гледат, и насочи вниманието си към тяхната групичка. Усмихна се и приближи заедно с Атара.
— Лорд Роял — поздрави с гладък и почти равнодушен тон. — Добре дошли. Ваше височество, мисля, че не съм ви представен официално.
Роял му оказа честта. Сарене направи реверанс, а Телрий отпи от виното си и продължи да говори с херцога. Демонстрираше сериозно… безразличие. Малко благородници се вълнуваха от темите на разговора, но поне се правеха на заинтригувани от благоприличие. Телрий не си даваше зор. Тонът му беше равнодушен, макар да не бе чак обиден, а маниерите — отпуснати. Той напълно пренебрегна Сарене, преценил, че тя не е от особена важност.
Накрая херцогът се отдалечи и тя го изгледа с раздразнение.
Най мразеше да я пренебрегват. Тя въздъхна и се обърна към спътника си.
— Добре, лорд Шуден, искам да водя светски живот. Хратен има една седмица преднина, но проклет да е Доми, ако му позволя да ме победи.