Освен ако не направеше грешка. Беше посетил фермите и градчетата около Кае. Знаеше, че хората не могат да се подчиняват още дълго. При възможност щяха да се надигнат и да изколят цялата благородническа класа. Това го изнервяше, основно защото знаеше, че ако се случи, ще извлече полза. Логичният гьорн щеше да яхне разрухата като могъщ жребец и да я използва, за да накара цялата нация да повярва в Дерет.
Хратен въздъхна и продължи разходката си. Тази част от стената беше почистена от стражите, но ако продължеше нататък, щеше да стигне до места, омазани с мръсотия и слуз. Не беше сигурен какво я причинява, но цялата стена, без сектора при портата, бе покрита с нея.
Преди да стигне до мръсните участъци, забеляза групичка мъже. Всички носеха наметала, макар нощта да не бе студена. Може би смятаха, че така изглеждаха по-незабележими. В такъв случай може би херцог Телрий не трябваше да носи толкова скъпо лилаво наметало със сребърни бродерии.
Хратен поклати глава при тази проява на материализъм. С какви ли не хора трябваше да работи, за да изпълни целите на Джадет… Херцог Телрий не свали качулката си и не се поклони подобаващо, докато жрецът приближаваше. Хратен не го и очакваше от него.
Все пак херцогът кимна на стражите си да ги оставят насаме.
Хратен се приближи и се облегна на парапета, взрян в град Кае. Светлините примигваха. В града имаше толкова много богаташи, че навсякъде разполагаха със свещи и масло за лампи. Хратен беше посещавал някои големи градове, които нощем помръкваха като Елантрис.
— Няма ли да ме попитате защо поисках да се срещнем? — започна Телрий.
— Имате колебания за плана ни — отвърна простичко Хратен.
Телрий се сепна, изненадан, че жрецът го разбира толкова добре.
— Ами, да. Щом знаете, сигурно и вие имате колебания.
— Никакви — отговори Хратен. — Маниерите и тайната среща, която поискахте, ви издават.
Телрий се намръщи. Този мъж бе свикнал да доминира във всеки разговор. Затова ли се притесняваше? Дали Хратен го бе обидил? Жрецът го погледна в очите и разбра, че не това е причината. В началото Телрий нямаше търпение да се договори с Фьорден и определено се наслаждаваше на празненството, което бе организирал. Какво се бе променило? Хратен не можеше да си позволи да пропусне такава възможност. Само да имаше повече време. От трите месеца му оставаха по-малко от осемдесет дни. Ако разполагаше с година, щеше да работи по-деликатно и прецизно. За съжаление не можеше да си позволи такъв лукс. Прямата атака с помощта на Телрий му осигуряваше най-добър шанс за гладка промяна на властта.
— Кажете, какво ви тревожи? — подкани Хратен.
— Ами — започна колебливо херцогът, — не съм сигурен, че искам да работя с Фьорден.
Хратен повдигна въпросително вежди.
— Преди нямахте такива колебания.
Телрий го изгледа изпод качулката. На бледата лунна светлина родилният му белег изглеждаше като продължение на сенките и му придаваше обречен вид, или поне щеше, ако екстравагантният костюм не съсипваше впечатлението.
Телрий се мръщеше.
— На празненството тази вечер чух много интересни неща, гьорн. Вие ли сте били в Дуладел преди рухването?
Това значи.
— Бях там.
— И сега сте тук — каза Телрий. — Защо се чудите, че аристократите се притесняват от тази новина? Цялата управляваща класа на Дуладел беше изклана по време на революцията! Според моите източници вие сте имали сериозен пръст в цялата работа.
Може би мъжът не беше толкова глупав, за колкото го мислеше. Притесненията на Телрий бяха основателни. Хратен трябваше да говори деликатно. Той кимна към стражите на херцога, които се бяха дръпнали настрани.
— Откъде намерихте тези мъже, милорд?
Телрий го изгледа.
— Това какво общо има?
— Отговорете ми.
Херцогът се обърна към войниците.
— Вербувах ги от градската стража на Елантрис за мои телохранители.
Хратен кимна.
— И с колко такива стражи разполагате?
— Петнайсет.
— Как преценявате уменията им?
Телрий сви рамене.
— Предполагам, че ги бива. Не съм ги виждал да се бият.
— Сигурно никога не са се били. Войниците в Арелон нямат действителен опит.
— Какво намеквате, гьорн? — попита херцогът сприхаво.
Хратен се обърна към поста на градската стража, осветен в далечината от факлите в основата на стената.
— Стражата е от около петстотин души, нали? Да кажем, седемстотин? Ако включите стражите в Кае и личната охрана на благородниците, стават към хиляда. Дори да прибавите легиона на лорд Еондел, разполагате с под хиляда и петстотин войници в околността.