— И? — попита Телрий.
Хратен се завъртя.
— Наистина ли мислите, че вирнът има нужда от революция, за да поеме контрол над Арелон?
— Вирнът няма армия. Фьорден разполага само със скромен защитен контингент.
— Не говоря за Фьорден — продължи Хратен. — Говоря за вирна, регента на Сътворението, водача на Шу-Дерет. Хайде, лорд Телрий, нека говорим честно. Колко войска има в Хровел? В Джадор? В Сворден? В останалите източни държави? Тези хора са дерети. Мислите ли, че няма да се надигнат при команда от вирна?
Телрий замълча.
Хратен кимна, видял разбирането в очите на херцога. Човекът обаче не осъзнаваше и половината. Вирнът даже нямаше нужда от чуждите армии, за да завладее Арелон. Малцина, освен най-висшите жреци, знаеха за втората, по-голямата сила, с която разполагаше: манастирите. От векове деретските монаси се обучаваха за война, убийства и… други изкуства. Защитата на Арелон беше толкова слаба, че вероятно страната можеше да бъде превзета от монасите на един манастир.
Хратен потръпна, когато си представи какво ще стане, ако… монасите от Дакор се изсипят над беззащитния Арелон. Той погледна към ръката си, където под доспехите все още носеше белези от престоя си там.
Разбира се, нямаше как да обясни тези неща на Телрий.
— Милорд — заговори Хратен честно. — Аз съм в Арелон, защото вирнът иска да даде на народа ви шанс за мирно покръстване. Ако желаеше да смачка страната ви, щеше да го направи. Вместо това изпрати мен. Единственото ми намерение е да сменя вярата на народа.
Телрий кимна бавно.
— Първата стъпка на този план е да се уверя, че управлението е благосклонно към деретската кауза. Това изисква смяна на управлението и нов крал на трона.
— Значи ми давате дума? — попита херцогът.
— Вие ще се възкачите на трона — каза Хратен.
Телрий кимна. Очевидно това чакаше да чуе. Досега обещанията на Хратен бяха мъгляви, но повече не можеше да протака. Думите му даваха доказателство, че се опитва да подкопае управлението, но това беше премерен риск, а Хратен бе много добър в подобни сметки.
— Има хора, които ще ви се противопоставят — предупреди го Телрий.
— Например?
— Онази жена, Сарене. Глуповатото й поведение е очевидна преструвка. Според информаторите ми проявява интерес към действията ви и тази вечер на празненството разпитваше доста.
Държанието на Телрий го изненада. Човекът изглеждаше толкова надут и претенциозен, ала явно имаше доза компетентност. Това можеше да е както предимство, така и недостатък.
— Не се бойте за момичето — каза Хратен. — Вземете парите, които ви осигурихме, и изчакайте. Скоро ще се появи възможност. Чухте ли новините, които кралят получи тази вечер?
Телрий се замисли, после кимна.
— Нещата се задвижиха, както обещах. Сега трябва да имаме търпение.
— Много добре — отвърна Телрий. Все още имаше съмнения, но логиката на Хратен и твърдото обещание явно бяха достатъчни да му повлияят. Херцогът се поклони леко с несвойствен респект. След това махна на телохранителите си да тръгват.
— Херцог Телрий — спря го Хратен, защото му хрумна нещо.
Херцогът се завъртя.
— Войниците ви имат ли още приятели в градската стража на Елантрис?
Телрий сви рамене.
— Предполагам.
— Удвоете заплащането им — прошепна Хратен, така че телохранителите да не го чуят. — Говорете добре за стражата и им позволявайте да прекарват известно време с бившите си другари. Може би ще е полезно в бъдеще да се знае, че сте човек, който възнаграждава лоялните.
— Вие ли ще платите допълнителните заплати? — попита внимателно Телрий.
Хратен завъртя очи.
— Щом се налага.
Телрий кимна и се отдалечи с войниците си.
Гьорнът се обърна, облегна се на парапета и погледна към Кае. Трябваше да изчака малко, преди да започне слизането.
Телрий още се притесняваше да признае официално Дерет и да се обвърже публично с Хратен. Мъжът се тревожеше прекалено, но може би за момента бе по-добре да изглежда религиозно консервативен.
Споменаването на Сарене обезпокои Хратен. По някаква причина дръзката теодска принцеса бе решила да му се противопоставя, макар че не й бе дал повод. Беше донякъде иронично. Тя не осъзнаваше, че Хратен не й е злостен враг, а истински съюзник. Народът й щеше да смени вярата си по един или друг начин. Или щяха да приемат хуманните методи на Хратен, или да бъдат смазани от армиите на Фьорден.
Жрецът се съмняваше, че някога би успял да я убеди в тази истина. Виждаше недоверието в очите й. Тя никога нямаше да повярва на думите му. Мразеше го с онази ирационална омраза на човек, който подсъзнателно осъзнава, че вярата му е по-нисша. Коратската религия бе изтляла в източните нации — така, както щеше да изчезне в Арелон и Теод. Шу-Корат беше слаб, липсваше му твърдост. Шу-Дерет бе силен и могъщ. Приличаха на две растения, които се бореха за една почва. Шу-Дерет щеше да задуши Шу-Корат.